Необходим ли е таван на заплатите в европейския футбол след коронавируса

Необходим ли е таван на заплатите в европейския футбол след коронавируса

© Reuters

Основен фактор за натиска към завръщане на Бундеслигата беше нуждата от телевизионни приходи. При някои клубове с несигурно бъдеще се зароди стара идея – таван на заплатите. Що е то и може ли да проработи в европейския футбол?

Пропуснатите приходи от мачовете и заплахата от загуба на парите от телевизионно излъчване поради двумесечното спиране на Първа и Втора Бундеслига оказаха доста голям финансов натиск върху много клубове. Според изпълнителния директор на Германската футболна лига (DFL) Кристиан Зайферт подновяването на първенствата дори и при затворени врати е било въпрос на оцеляване за мнозина.

Когато приходите намалеят, става естествено мениджърите да търсят начини да съкратят разходите, така че може би беше само въпрос на време преди някой да възприеме идеята за въвеждане на максимална заплата.

Изпълнителният директор на „Байерн“ (Мюнхен) Карл-Хайнц Румениге заяви пред „Скай“, че не изключва възможността да има нов натиск за въвеждане на ограничение за това колко могат да печелят играчите, отбелязвайки, че би станала „интересна дискусия“.

Какво представлява таванът на заплатите?

Идеята не е нова, тъй като повечето от големите северноамерикански лиги са въвели различни ограничения на заплатите преди десетилетия. Те намират приложение в това, колко най-много могат да печелят отделните играчи, но също и колко един отбор може да харчи за заплати на целия си състав.

Строгите ограничения на заплатите означават, че клубовете не трябва да надвишават допустима стойност, или стават обект на сурови санкции. Меките ограничения позволяват на отборите да надвишават тавана при определени обстоятелства. Таванът на заплатите също може да бъде обвързан с минимален праг на възнагражденията.

За какво помагат ограниченията?

Таванът на заплатите варира от първенство до първенство и има сложни правила, но общата идея е да се помогне на клубовете и лигите да бъдат печеливши, като се ограничат парите, които могат да спечелят състезателите. Подходът също има за цел да помогне за създаването на паритет, тъй като на теория нито един клуб не може да си купи успех, като похарчи повече от своите съперници. Някои биха оспорили, че това води до по-трудно изграждане на отбор, способен да печели титли години наред.

Въпреки това, Националната футболна лига (НФЛ) видя цял набор от отбори да достигнат до „Супербоул“ през последните години, „Ню инглънд пейтриътс“ спечели три титли и участва четири пъти във финала за последните шест сезона. И макар да не са постигнали нивото на доминация на „Байерн“ в Бундеслигата, „Голдън стейт уориърс“ от Националната баскетболна асоциация спечели титлата в три от последните пет сезона, като загуби финала в другите два случая.

Има ли начини да се заобиколи правилото?

Това зависи от отделните лиги, но меките ограничения и друг инструмент, известен като „луксозен данък“, осигуряват на богатите клубове определена свобода на действие. В „Мейджър лийг бейзбол“ (MLB) няма таван, но вместо това има луксозен данък. Той се налага на клубовете, в които заплатите на играчите надхвърлят определена стойност. Това може да струва на отборите милиони, ако те са готови да харчат отвъд тавана, в зависимост от това колко го надвишават и за колко време.

Последният отбор в MLB, спечелил поредни титли, беше „Ню йорк янкис“, които спечелиха сериите между 1998 и 2000 г. Въпреки това някои добре управлявани отбори достигнаха до Световните серии в поредни години, а някои останаха конкурентни в продължение на няколко години.

Европейският съюз би ли го позволил?

При свободното движение на хора и търговията между страните от Европейския съюз всяко прилагане на ограничение в заплатите би трябвало да се реши на европейско ниво. И макар че ръководството на Висшата лига по ръгби има таван на възнагражденията, Брюксел е склонен да се мръщи на всичко, което се опитва да ограничи конкуренцията.

Както припомни Румениге, бивш председател на Европейската асоциация на клубовете, Мишел Платини, който беше президент на УЕФА от 2007 до 2015 г., внесе няколко предложения за въвеждане на максимална заплата във футбола в Брюксел, но без успех.

„За съжаление усилията му винаги приключваха с неуспех, въпреки че всички големи европейски клубове подкрепяха идеята, защото бяхме информирани, че тя не е в съответствие с правилата за конкуренция в Европа и като такава няма шанс. Трудно е да се каже дали ситуацията е различна в днешни дни“, каза Румениге пред „Скай“.

„Поне ще се опитам да го направя. Говорих за тавана на заплатите с президента на УЕФА Александър Чеферин. Със сигурност ще трябва да се проведат дискусии по темата“, заяви наскоро Зайферт пред обществената телевизия ZDF.

Потенциални клопки

Дори и без да се задълбаваме твърде дълбоко в темата, очевидно е, че прилагането на таван на заплатите или ограничения в европейския футбол не би било просто нещо. Ако приемем, че това би било ход в правомощията на УЕФА, трябва да видим доколко ще се различават ограниченията в отделните страни – в 55-те членки с икономики, които в никакъв случай не са еднакво развити.

Дори всички да се качат на борда, вероятно все още ще съществува опасност клубовете с дълбоки джобове отвъд Европа да похарчат повече пари с цел да привлекат някои от най-големите звезди на континента. И при това, без да споменем въпроса за изпадане и изкачване в друга дивизия – нещо, което дори не съществува в Северна Америка.



Коментар на новината чрез Facebook