"Този, който от мене най-много си взе, точно този най-много обичах…"

Днес ви предлагаме доза поетично вдъхновение с това прекрасно стихотворение:

***

Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето…
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич…

Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,

...


Източник: edna.bg