#СамиЗаедно: Писмо

#СамиЗаедно: Писмо

© Иван Димитров

Пандемията от COVID-19 отмени тазгодишното издание на традиционния семинар по творческо писане, който фондация „Елизабет Костова“ организира вече повече от десетилетие в Созопол. Фондацията го замести с нов проект – инициативата #СамиЗаедно, в рамките на която покани писатели от пет континента да погледнат през прозорците на своите кабинети, буквално и метафорично, и да споделят литературното си въображение. Поредицата започна през март и ще завърши в края на май.

„Дневник“ препечатва някои от текстовете, написани от български автори в усамотението на домовете им. Снимката от всеки писателски прозорец служи като вход към предоставеното литературно произведение.

В края на третата седмица от изолацията Ангел най-сетне стисна зъби и написа писмото, което толкова отлагаше:
Не мога да разбера как успя да ми причиниш всичко това. Никога не съм предполагал, че си способна на нещо подобно. И това, че никога не си съществувала, изобщо не те оправдава.

На Ищван Йоркен

Първият случай на самоубийство, причинено от домашната карантина, беше регистриран този следобед. Както си стояла спокойно на масата в хола, кафеварката на Г. К. (36 г.) се затичала към балкона и се хвърлила през парапета. След скока от осмия етаж за нея нямало какво да се направи. Когато линейката пристигнала, тя вече издъхвала.

– Защо го направихте? Вие сте толкова млада. Можехте да поживеете още поне десетина години! – покъртен попитал докторът.

Той се надвесил над нея, повдигнал я внимателно, докато тя немощно кашляла и от устата ѝ излизала утайка. От очите на доктора бликнали сълзи, от които стръкчетата трева се попарвали и на мига пожълтявали.

– Той… Той… Той беше с мен непрекъснато. От дни. От седмици – стиснала ръката на доктора кафеварката. – Предайте му, че не му се сърдя. Той няма вина. За мен смъртта ще бъде един по-добър живот – казала тя, изпуснала пара и отишла там, откъдето няма връщане.

Пред полицията Г. К. свидетелства, че в последните дни кафеварката била изпаднала в жестока депресия и кафето, което правила, само го успивало допълнително. В момента тече разследване по съмнения за подтикване към самоубийство.

Утре ще бъде публикувано интервюто, което главният прокурор отказа да даде по случая.

Днес в 14:24 часа министърът обяви, че е подписал заповед, с която отменя заповедта, отменила заповедта за отменената заповед за забраната на забраняването на заповедта, с която беше отменена заповедта за вече отменената от министъра заповед, която беше обявена днес в 14:21 часа.

На Биляна Тодорова

Казват, че извънредните мерки влияят зле на културния живот, но Ангел не се съгласява с това. Ето какви културни събития посети той тази седмица: концерт на платформа под връх Еверест (който мина сносно, като изключим края, когато китаристът хвърли две перца, които полетяха извън платформата заедно с част от публиката), представяне нов роман на айсберг в Северния океан (парадоксално, но действието в него се развиваше в Нигерия), театрална постановка по „Майстора и Маргарита“ в зала, построена върху действащ вулкан, дискусия за живота и творчеството на М. Я. У. в хижа в Аляска, за да не могат хората да идват и да си отиват, когато си поискат. Хората все се оплакват, а посъветваш ли ги да проявят малко въображение, мълчат като пукали.

Иван от третия етаж от сутринта е извадил флекса и реже, реже, реже. Само от време на време поспре, за да се залъже съседа, че е приключил. Но след това кръвожадно пронизва надеждите на ближния си с песента на флекса. Зарко от петия се звери с бургията вече четвърти ден. А пък Емил от шестия весело им припява с чука си. Яна от втория се упражнява на барабаните. Преди си падаше по суинг, но сега навлиза в дебрите на дет метъла . Мария от осмия така прави аеробика, че разтриса целият блок. А Мишо от седмия за разнообразие полудя и когато дойдоха да го приберат, виеше като вълк. Хора. Всеки се справя с положението своя си начин.

Когато си под карантина, не можеш да излизаш. Когато не можеш да излизаш, разполагаш с цялото време на света. Когато разполагаш с цялото време на света, светът се забавя. Когато светът се забави, рано или късно, и ти самият се забавяш. Когато ти самият се забавиш, поглеждаш в себе си. Когато погледнеш в себе си, виждаш… Но само ти си знаеш какво виждаш, какво произтича от това, което виждаш, и какво да правиш, след като си прогледнал. Ние не сме някакви воайори, че да тръгнем да гледаме в хорските прозрения, я!

Купете

Вчера в предаването „Истината“ по „Чистата и свята телевизия на автентичните българо-германски патриоти“ по категоричен начин доказаха, че зад кризата с пандемията и бушуващия по света вирус, който хем го има, хем го няма, стоят хлебарките. Тази разумни същества платили на редица продажни правителства за създаването на биологично оръжие, за което тези мислели, че ще бъде използвано срещу онези, а онези смятали, че ще бъде използвано срещу тези. По идентичен начин нашите смятали чрез него да премахнат вашите, а вашите кроели как да затрият нашите. Крайната цел обаче била да се нагнети достатъчно напрежение, за да вследствие на тези неразбории бъде използвано ядрено оръжие, което да унищожи всички разумни форми на живот на Земята без хлебарките.

Днес по „Новините от четирите краища на плоското земно кълбо“ по „Телевизията на родолюбците, дето любят всяка родина, която им подхвърля пари“ опровергаха изложения заговор. Според изнесените от тях документи зад световния заговор безспорно стояли мравоядите.

– Имате ли да кажете нещо в своя защита?

– Не. Виновен съм.
– И знаете, че присъдата ще е доживотна с право на обжалване?
– Знам.
– Вие сте истински примерен гражданин!

Съдията и гражданинът си стиснаха ръцете, побъбриха си и даже им стана тъжно, че трябва да се разделят.

Колко милостив съдия, помисли си осъденият! А можеше да е и без право на обжалване. Че това са си цели две кихавици!

Съдията се върна на мястото си. Предстоеше изключително заплетен случай, в който закоравял терорист минирал един от най-натоварените тротоари в града с носна кърпичка.

– Какво е дзен? – попитах учителя.

Бях се записал на онлайн уроци по дзен будизъм с надеждата да получа просветление, както си стоя на дивана вкъщи. От кръста нагоре бях облечен с кимоно, а дългата ми коса беше вързана на опашка по начина, по който си представях, че са го правели самураите. Миналата седмица обаче прогорих долната част на кимоното с цигара, докато пушех на пейката пред блока. Преди това, естествено, бях дезинфекцирал както ръката си, така и цигарата. Вкусът беше доста токсичен, но нима и цигарите сами по себе си не са токсични? Затова надолу бях по анцуг, а краката ми се намираха в топлите обятия на домашните чехли-зайченца.

– А колко зрънца има в един пакет боб? – наби ми контра мъдрият старец.

Горкият, и представа си нямаше, че преди да се запиша на курса, бях изпробвал всевъзможни медитации в търсене на просветление.

– 5493! – отговорих.

Той обаче не се даде.

– А колко зрънца боб има в пакета, след като си направиш чорба?

– 2839 – парирах удара му.

– Ако изядеш половината чорба, колко пъти ще пръднеш?

Трябва да си призная, че този път се позамислих.

– 93 пъти. Но мога да отговоря само за себе си!

– 93-ата пръдня на Буда. Това е дзен! – отговори ми той.

Нямаше да се измъкне само с това обяснение. Нещата ми изглеждаха съмнителни. Бях дал цели 600 лв. за курса и исках да издоя вимето на познанието докрай.

– На какво мирише дзен? – продължих.

– Когато въпросът смърди, отговорът боли! Когато отговорът боли и учителят е далеч, ученикът трябва да стане учител. Време е да разопаковаш това, което си получил с курса.

Нещото стоеше подпряно в ъгъла вече втора седмица и неведнъж беше предизвиквало любопитството ми, но в правилата на курса пишеше, че не трябва в никакъв случай да го отварям, докато не ми бъде изрично казано.

Едно от другите правила в курса беше, че погазването на всяко едно от правилата би довело до автоматичното прекратяване на курса, без да ми бъде върната загубената от пропуснатите уроци сума. Така че проклетият предмет продължаваше да виси там, докато под влияние на моето любопитство душата ми се беше превърнала в черно поле върху черно платно, а на телесно равнище бях загубил шест килограма и половина.

Разопаковах го така, както озверяло дете разкъсва опаковката на подаръка за рождения си ден, докато майка му още се кани да му го подаде, издрасквайки я с ноктите си като освирепял и разгонен сиамски котарак.

Тояга? Да. Защо не се бях досетил?

– Сега, ученико, се удари по главата с колкото се може по-голяма сила. В противен случай от всичките ни усилия няма да има никаква полза.

Колкото и да го мъдрех, не се бях записал на този курс, за да шикалкавя, да се пазаря и да увъртам, а защото смело бях прекрачил през дверите на своите обвързаности и бях потеглил към духовното си освобождение. По план по време на пътешествието трябваше да ступам егото си, но още не го бях открил.

Праснах се по главата с такава сила, че целунах пода.

И тогава се случи. Всичко ми просветна и аз осъзнах мястото си в тази огромна и непонятна Вселена.

– Какво е осъществяването на дзен? – попита ме учителят.

Оригнах се.

Учителят ми се поклони през монитора.

Думите започнаха да говорят със своето мълчание.



Коментар на новината чрез Facebook