НАСА: В търсене на живот на Марс (ВИДЕО)

През ноември 2018 г. НАСА обяви, че марсоходът „Mars 2020“ ще кацне в кратера Джезеро. Неотдавна две независими групи учени потвърдиха, че това е изключително перспективен регион за изучаването на историята на водата на червената планета и намирането на следи от възможен древен живот.

Според нови изследвания, районът около мястото за кацане на новия марсоход, който ще помага на марсохода Кюриосити в работата му за изследване на Марс, е богат на минерали, които може да са запазили останки от древни микроби и други форми на живот.

Кратерът Джезеро е геологично разнообразен район, с алувиален конус, образуван от речни седименти. Тези отлагания, видими ясно на сателитните снимки на кратера, може да са запазили древни органични молекули, смятат експертите.

Джезеро, чийто диаметър е около 49 километра, някога е бил делта на река. Преди повече от 3,5 милиарда години в района е имало езеро, захранвано от реки на северозапад. Подобни характеристики правят кратера най-интересното място за изучаване на Червената планета.

Но кратерът притежава още нещо, което интригува учените, нещо, което не се вижда толкова ясно на изображенията – „пръстен“ от карбонати, които учените смятат, че може да съдържат вкаменелости.

Карбонатите могат да създават дълготрайни изкопаеми структури – раковини, корали и строматолити – които могат да се запазят милиарди години, както тук, на Земята. И тъй като кратерът Джезеро е бил воден басейн, учените смятат, че си струва да изследват карбонатния пръстен около ръба му, за да потърсят останки от древен марсиански живот.

Никой не знае какво може да бъде открито в богатия на карбонати пръстен на кратера. Но емпиричните доказателства показват, че именно това е мястото, където трябва да се търсят следи от живот.

На това мнение са двете групи изследователи, анализирали данните, събрани от спектрометъра CRISM (Compact Reconnaissance Imaging Spectrometer for Mars), инсталиран на борда на марсианския орбитален апарат MRO (Mars Reconnaissance Orbiter).

Инструментът е специализиран в намирането на минерали, свързани с водата.

Първият екип изследователи, публикувал резултатите си в списание Icarus, представя подробен анализ на разнообразието от минерали в кратера Джезеро, включително карбонатните находища на ръба. Изображенията, направени с CRISM, показват значителни количества карбонати около ръба на кратера Джезеро.

На фона на минералите, останали в кратера Джезеро, се отличават две групи: карбонати и хидратиран силициев диоксид.

На Земята едни от най-древните вкаменелости са строматолитите. Те датират преди повече от 3,5 милиарда години. Строматолитите са слоести структури, образувани от слоеве цианобактерии.

Ако някога на Марс е имало живот, възможно е и тази планета да има свои собствени строматолити. И ако това е така, карбонатният пръстен около палеоезерото на кратера Джезеро е подходящо място за търсене.

Най-вероятно карбонатите са се образували на ръба на езерото по време на Нойската ера на Марс – първата геоложка епоха на Марс, която приключва преди около 3,5 милиарда години.

Геоложката история на Марс включва три епохи. Първата е Нойската ера, кръстена в чест на „Земята на Ной“ и обхваща периода от преди 4,5 – 3,5 милиарда години. Следва Хесперийска ера с продължителност от преди 3,5 милиарда години до преди 2.9-3.3 милиарда години, а третата е Амазонийска ера с продължителност от преди 2.9-3.3 милиарда години до наши дни.

По време на Нойската ера учените смятат, че на Марс има сравнително влажен климат и богата на кисловод и въглерод атмосфера.

Тъй като карбонатите се образуват при взаимодействието на скали, вода и въглероден диоксид, образуването им може да регистрира фини промени в климата на Марс.

И тъй като карбонатите съдържат геоложки свидетелства на климатичните промени на Марс, те могат да помогнат на учените да разберат как Марс се трансформира от някога влажна планета с плътна атмосфера към студената суха пустиня, каквато е днес.

Учените са открили също и богато находище на хидратиран силициев диоксид на ръба на древната делта на реката Джезеро. Хидратираният силициев диоксид също има потенциал да запазва вкаменелости, също като карбонатите.

Едно находище на хидратиран силициев диоксид на дъното на делтата също може да бъде отлично място за търсене на вкаменелости, особено микробни фосили.

Статията на втората група изследователи, чиято работа бе публикувана наскоро в Geophysical Research Letters, подробно описва находището на хидратиран силициев диоксид и евентуалните следи от живот, които може да се съдържат там.

Разбира се, всичко около евентуалното съществуване на древни останкки от живот на Марс, ще се изясни едва когато учените получат първите резултати и данни от измерванията, които марсоходът през 2020 година ще изпрати.

Роувърът ще достигне кратера Джезеро на 18 февруари 2021 г.



Коментар на новината чрез Facebook