"Добър вечер, дами и господа!" от Асен Агов (откъс)

Издателство Сиела

Издателство „Сиела“

В рубриката „Четиво“ „Дневник“ публикува откъс от „Добър вечер, дами и господа!“, с автор Асен Агов, предоставен от Издателство „Сиела“. Българският политик и журналист дава личен поглед към историята на съвременното българско общество.

Книгата излиза на пети март, а читателите на „Дневник“ могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безплатна доставка тук

Из „Добър вечер, дами и господа!“ на Асен Агов

Бягството на България към свободния свят

Ваня се поуспокоила. Добрата заплата на Асен им позволила да съберат двата рода – Илиевия от улица Пиротска и Аговия от Долна Оряховица – в дома им на булевард Карл Шведски, за да отпразнуват кръщенето на леля ми Вела, която се родила на 19 септември 1924 г. Петрини и Миланов също дошли със съпругите и децата си, които били връстници на баща ми. Отсъствал само Петко Д. Петков, който последвал гибелната участ на баща си Димитър.

Хаджи Йордан се впуснал в тъжни спомени, вайкал се докъде ще иде тая кървава диря, но сватът му Георги го прекъснал, за да не разваля тържеството. То понабрало дух, когато дошъл фотографът, за да направи семейната снимка. Обаче тревогата, която събудил хаджи Йордан със спомените си, все още тегнела над него. Месеци след това тя щяла да се оправдае.

Тогава Петрини и Миланов не казали на Асен нищо за готвените от тях заедно с Коста Янков терористични акции. БКП минала в нелегалност след забраната ѝ от Върховния касационен съд. Инструктори от съветското военно разузнаване готвели в София шесторките терористи, организирани от комунистическата партия. Доставено било голямо количество оръжие, боеприпаси и взрив.

В края на 1924 г. бил изготвен план за убийството на директора на полицията с цел на опелото му да присъства целият държавен елит. Църквата трябвало да бъде взривена, за да обезглави управлението на страната.

[]

Дебела тъма ни покри и непроницаем мрак, описал атентата Александър Цанков Секунда или минута, не зная, след като се развидели, през облака от прах прозираше през разрушения купол и стените на църквата синкавото небе. В храма не беше още съвсем светло, но вече се виждаха силуетите и сенките на обезумелите от страх хора Десетки човешки трупове, повалени, налягали в безпорядък един до друг, един върху друг; едни умрели, други агонизиращи с глухи стенания се бореха със смъртта. Други, обсипани с прах и пепел, окървавени, с нечовешки усилия се мъчеха да се самоизровят от развалините, под които бяха затрупани.

Загинали на място 143-ма граждани, деца, генерали, офицери, народни представители. 500 били ранените, някои от които починали. Сам леко ранен, Цанков свикал спешно кабинета и обявил военно положение. Войска и полиция предприели масови хайки. Улеснил ги Задгорски, който в ужаса си от стореното се предал и направил самопризнания. Издал имената на организаторите, които не изпълнили обещанието си да го изведат веднага от страната и да го изпратят в Москва, а се опитали да го ликвидират.

Преките извършители Петър Абаджиев и Никола Петров вече забегнали през Бел¬град в Съветска Русия. Коста Янков и Николай Петрини се укрили в дома на Христо Коджейков на бул. Карл Шведски. Били разкрити, но когато стражари и войници дошли да ги арестуват, открили огън по тях. В завързалата се престрелка къщата се взривила от складираните в нея бомби и експлозиви и двамата намерили смъртта си.

Ваня наблюдавала драмата от прозорчето на мазето в дома си насреща, където се скрила с децата. Не знаела, че Петрини е вътре. След два часа при нея дотичала Цвета, съпругата на Иван Миланов. Казала ѝ разтреперана, че цивилни отвели мъжа ѝ. Така и не го видяла повече. Организираните в секретната наказателна трета секция на Министерството на войната запасни офицери, полицаи и четници от ВМРО имали заповед от генерал Вълков да премахнат противниците на режима без съд.

Миланов, журналисти от опозиционния печат, леви интелектуалци изчезнали безследно. На процеса на генерал Вълков щяло да стане известно, че те били откарвани в Дирекцията на полицията на Лъвов мост, изтезавани и избивани по мъчителен начин. Телата им изгаряли в котела на парната инсталация. Втората вартоломеева нощ, за която говорел Петко Д. Петков и заради които думи намерил смъртта си, сякаш настъпила.

Асен бил от средата на януари в Берлин на тримесечен инженерно-търговски курс в седалището на Сименс-Шукерт, за да се подготви да разклони софийското представителство в Пловдив и Варна. Когато узнала, че Петрини загинал в експлозията срещу тях, а за Миланов така и нямало вест, Ваня поръчала разговор с мъжа си по телефона, инсталиран служебно от него у дома.

Разказах му какво става в София, спомняше си баба ми. Той се разстрои много, когато научи съдбата на приятелите си. Искаше да си дойде веднага, но го спрях. Не се бой, каза ми, нямам нищо общо с цялата тая работа. Отвърнах му: погнали са цялата опозиция, че и близките им.

Разбрали се да се чуват по-често. Хаджи Йордан писал на Ваня от Долна Оряховица да убеди Асен да остане колкото може по-дълго в Германия. Същото я съветвал и брат му Кольо. Не било необходимо дълго да я убеждават. При следващ разговор тя му казала какво смятат баща му и брат му и че била съгласна с тях. Асен обещал да размисли. После питал как са децата, за които тъгувал. За да го разведри, Ваня му описала как Велка расте и колко много и смешно говорел почти тригодишният Дачко, както наричала баща ми.

Съобщенията за безследно изчезнали или убити в опозиционния печат тегнели над софийското всекидневие. Прадядо ми Георги Илиев се тревожел, защото бил дарил скромна къща в София на бедната си първа братовчедка Парашкева, протестантка като него, от село Баня. Угрижил се, защото тя била майка на комунистическия водач Георги Димитров.

Претоварена с напрегнатата си дейност, Третата секция явно пропуснала тази връзка, защото прадядо ми продължил да търгува необезпокояван. Пък и Димитров обявил от Москва, че атентатът бил грешна стъпка на левосектанти в партията. Не изрекъл и дума за Коминтерна, на чиято издръжка бил и чиито действия му били добре известни.

На 20 април приключил курсът на Асен в Берлин и той се прибрал в София. Обяснил на Ваня, че оставането му в Германия щяло да се изтълкува като признание за съучастие с терористите. А той нямало от какво да се притеснява. Заел се да готви представителствата в Пловдив и Варна. На 27 април, понеделник, генерал Вълков го поканил на среща в Министерството на войната. Познавали се отлично още от обсадата на Одрин. Предложил на Асен да възстанови членството си във Военната лига, тъй като бил високо¬уважаван герой от две войни.

Дядо ми отказал, като изтъкнал заетостта си с германския концерн. А знаеш и убежденията ми, Иване, добавил той. Тъкмо те могат да ти навлекат неприятности. Ето ти телефонния ми номер, в случай че ти дойде друг акъл, казал със студен тон генералът и станал, за да го отпрати. Разказът на Асен вечерта за срещата разтревожил Ваня. Ако имаше нещо, досега да са ме очистили, успокоил я той.

В четвъртък, 30 април, рано сутринта взел влака за Пловдив, за да се срещне с кандидатите за представителството там. Когато слязъл на перона, към него се приближили двама полицаи и му наредили да ги придружи до участъка. След няколко часа се обадил по телефона на Ваня, за да ѝ каже, че ще се забави заради някакво недоразумение с полицията. Баба ми така и не узнала до вечерта какво се случило след това.

Късно следобед младеж тъкмо излизал от къщи, когато видял на отсрещния тротоар мъж с бастун и в спортен костюм да върви, леко накуцвайки, към гарата. На няколко метра зад него крачели двама полицаи. Единият свалил карабината от рамото си и стрелял два пъти в гръб по мъжа с бастуна.

Той паднал на земята. Полицаите го доближили. Младежът, който 33 години по-късно вече с побелели коси ни разказа това, чул мъжа да извика: Недейте! Имам малки дечица. Полицаят стрелял от упор в него. Мъжът не помръднал повече. Съмнително бързо дошла линейка, натоварили тялото в нея, полицаите също се качили и инцидентът пред тютюневите складове на бул. Иван Вазов приключил.

Вечерта дежурният редактор на в. Земеделско знаме позвънил на Ваня и ѝ съобщил вестта за убийството на Асен. Прочел ѝ краткото съобщение на Дирекцията на полицията, което гласяло, че бившият началник на Гражданското въздухоплаване о.з. майор Асен Агов, воден под конвой до гарата в Пловдив, за да бъде експедиран в София, бил застрелян от охраняващите го полицаи при опит за бягство. Баба ми изпуснала слушалката и се свлякла на пода.

На другата сутрин взела първия влак за Пловдив и отишла право в полицията. Там ѝ казали, че лице на име Асен Агов при тях няма. Извадила от чантата си вестника с новината на първа страница и обяснила, че иска да прибере тялото му. Полицаите я насочили към градската болница. Главният лекар я приел със съчувствие, но ѝ казал, че цивилни от Дирекцията на полицията в София отнесли тялото след аутопсията рано сутринта. Тя се разплакала, лекарят я помолил да изчака и след минути се върнал с копие от протокола за аутопсията. Само с това мога да Ви помогна, но Ви моля да го запазите в тайна, казал той и я изпратил до изхода на болницата. Тялото никога не било открито.

В купето на вечерния влак за София 29-годишната Ваня, все още необлякла траурни дрехи, отворила папката, за да прочете в протокола на патолога: На основание намереното заключавам:
1. Че раните са от огнестрелно оръжие на среден калибър и е стреляно отзад и отдясно, вероятно при наведено положение на убития (Асен Агов);
2. Че смъртоносна е раната в гърба, като куршумът пронизал черния дроб, диафрагмата, аортата, белия дроб, ключицата и се забива и се намира под кожата на лявото рамо;
3. Че смъртта е последвала от силното кръвоизлияние в гърдите и е била моментална и неминуема

Ваня бързо прибрала папката, когато в купето влязъл мъж, поздравил я, без да сваля шапката си, и седнал срещу нея до прозореца. Подпрял бастуна си на седалката и тя с ужас установила, че това е Асеновият бастун. Видимо подпийнал, мъжът я заговорил и тя забелязала, че от джоба на жилетката му се подавала верижката на часовника на Асен. Видяла и пръстена със сапфира и двата брилянта на лявото му кутре. Отишла до тоалетната, където едва не припаднала.

Погледнала се в огледалото, поела дълбоко дъх и решила да поддържа любезно разговора, за да узнае кой е мародерът. Представила му се с моминското си име. Харлаков, отвърнал той и ѝ подал ръка. Черна кола го чакала на софийската гара. Предложил ѝ да я откара до дома, но тя отказала, защото съобразила, че по адреса той може да се досети коя е. Вкъщи издирила номера на генерал Вълков и незабавно му позвънила. Той изказал съболезнования и недоумение защо Асен опитал да бяга. Ваня преглътнала лицемерието му и разказала за мъжа на име Харлаков в купето. На другата сутрин полицай ѝ донесъл увити във вестник часовника и пръстена, както и бастуна.

Предишния ден започнал съдебният процес срещу организаторите и изпълнителите на атентата в Света Неделя. На 11 май военен състав осъдил на смърт чрез обесване Петър Задгорски, Марко Фридман, идеен вдъхновител на атентата, и подполковник Георги Коев, който укривал Иван Минков, самоубил се при ареста му. Присъдата била изпълнена веднага. Останалите получили различни години затвор.

Читателите на „Дневник“ могат да купят книгата с 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безплатна доставка тук



Коментар на новината чрез Facebook