“Да знаеш, не заемам много място…”

Жената понякога е усмивка, въздишка, мечта. Тя може да бъде силна, но не винаги го иска. Жената понякога се оставя да бъде слаба и именно в слабостта си е най-силна и най-красива.

Днешните стихове доказват точно това:

***

Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам…

Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета

...


Източник: edna.bg



Коментар на новината чрез Facebook