Временният обитател вече реди музей в Червената къща

Червената къща на ул.Любен Каравелов 15.

© Юлия Лазарова

Червената къща на ул.“Любен Каравелов“ 15.

Къща-музей и галерия „Андрей Николов“ обявява транспарант, опънат върху фасадата на ул.“Любен Каравелов“ 15.

До началото на годината там беше Центърът за култура и дебат „Червената къща“, когато поредният опит срещу фондацията, която създаде и разви пространството, да напусне беше успешен. Натискът идваше от управляващите с твърдението, че ще я превърнат в музей на известния склуптор. От Националната галерия (НГ), която управлява държавната собственост в къщата я дадоха на временен обитател, който е започнал да реди и част от експозиция в нея.

Всъщност вниманието към Червената къща беше привлечено отново покрай обява за даване под наем на голямата зала на партерния етаж, която се появи в сайт на агенция за недвижими имоти и казваше, че мястото е подходящо за „ивент и парти център, частен клуб, дизайнерско или художествено ателие, шоурум, галерия, образователен център, офис и други“. След проверка се разбра, че офертата е пусната от частния собственик, който след реституция притежава цял етаж и по-голямата част от ателието на скулптора. В него Андрей Николов е изваял Паметника на незнайния воин, а през последните 15 години беше пространство за дебати, авангардни постановки и независимо кино. Обявата беше свалена, а от НГ обясниха отново статуса на къщата и тяхната собственост и казаха, че след време ще има търг за нов постоянен наемател. Междувременно председателят на комисията по култура в парламента Вежди Рашидов остро нападна министъра Боил Банов, че трябва да бъде създаден музей в нея.

„Вярваме, че всичко ще бъде наред. Отваряме след кризата“, обещават върху транспаранта новите временни обитатели – международната фондация „България 2002“ с председател Яков Джераси. През февруари тя подписа споразумение за сътрудничество с националната галерия.

Задачата на новия обитател е да заснеме 3D филм в къщата

На въпрос как беше избрана именно тази фондация за временен обитател, Ярослава Бубнова, директор на Националната галерия, поясни за „Дневник“, че сградата е била в лошо състояние в последно време и е трябвало спешно да се направи освежителен ремонт. За извършването му обаче галерията нямала ресурс, а и задачата е бързо да се заснеме 3D филм за скулптора Андрей Николов (1878-1959) в къщата му.

„Артистичен директор на фондация „България 2002″ е режисьорът и оператор Димитър Гочев, който вече е правил такъв тип филм за Музея на миньорите в Перник и затова подписахме споразумение с тях“, допълни Бубнова.

„Девет месеца е срокът на споразумението с фондацията, тя не е наемател. Ние искаме да си върнем контрола върху къщата, но в момента няма как да я използваме – нямаме нито ресурс, нито капацитет“, добавя тя.

В началото на следващата година според Бубнова ще се проведе публичен търг за нов наемател, като според Закона за държавната собственост срокът може да е до 10 години.

„Нямаме срок, в който трябва да проведем търга, защото ние може да не я дадем под наем, а сами да я ползваме. Но няма как да продължим вечно този вид сътрудничество – нито с тази фондация, нито с друга, защото това ни струва (загуба на) пари“, подчертава Бубнова. Оценката за наема, извършена през 2018 г. от независим оценител, е за 60 хиляди лева годишно, уточни тя.

Министър Банов е против търг за нови наематели

По-късно обаче министърът на културата Боил Банов отхвърли подобна възможност и обяви на пресконференция, че къщата на Андрей Николов няма да се дава под наем, а ще е под управлението на държавата, по-конкретно – Националната галерия. Той направи изявлението след остра критика към него от предишния министър на културата – Вежди Рашидов, че не се справя със задачата да се създаде къща-музей, а имотът се дава на наематели.

Възможен ли е музей и галерия, както обещава транспарантът

4-етажната къща, принадлежала на Андрей Николов, е единствената у нас, проектирана за скулптурно ателие и за мащабна творческа дейност. „Затова е толкова висок таванът на ателието, с оберлихт (остъклен покрив) и с възможност да се внасят огромни каменни блокове“, отбелязва Бубнова. Сградата е със статут на недвижима ценност с най-високата категория – с национално значение.

Сега къщата има двама собственици – държавата, представена от НГ, и частно лице, което след реституция през 2000 г. получи по-голямата част от залата (ателието) и целия втори етаж. Този етаж се дава под наем през платформата Airbnb и в къщата влизат всякакви хора.

Музеен кът вече е оформен на първия етаж. На чернобелия фотос е Андрей Николов и царица Йоана.

© Юлия Лазарова

Музеен кът вече е оформен на първия етаж. На чернобелия фотос е Андрей Николов и царица Йоана.

„По тази причина ние не можем да направим музей, нито да има постоянна експозиция с творби на Андрей Николов. Рисковете са прекалено големи и ние поддържаме охрана там, плащаме и СОТ“, обяснява Бубнова. Въпреки това НГ подготвя няколко творби на скулптора от колекцията си за временна изложба там.

„Чакаме ги и ще ги експонираме на първия етаж, който ще бъде постоянно посветен на него“, въвежда в плана Джераси от фондация „България 2002“.

Фондацията вече е с готова визия за цялата къща

В приземния етаж е запазен голям кухненски сектор, който няма да бъде за бъдещ ресторант. Джераси казва, че ще кани посолствата в София да представят в къщата гостуващи творци от своите страни. „Ако искат да покажат и кулинарните традиции на своята култура, ще имат тази възможност“, допълва той.

Яков Джераси с порцелановия сервиз, донесен от Къщата на Фингов.

© Юлия Лазарова

Яков Джераси с порцелановия сервиз, донесен от Къщата на Фингов.

Огромен порцеланов сервиз за хранене е пренесен от Къщата на Фингов (на ул. „Шипка“ 38), която се държеше до 2007 г. от същата фондация и сина на Симеон Сакскобургготски – Кубрат. Като обезщетение за напускането от там Джераси получил сервиза, както и старинни мебели и полилеи, принадлежали на последния собственик на Къщата на Фингов – Петко Тодоров, кмет на София и брат на министър-председателя Теодор Тодоров (1918-1919 г.). Сега цялото обезщетение вече е пренесено в къщата на Андрей Николов.

Първият (партерен) етаж ще бъде изцяло посветен на скулптора Андрей Николов, обяснява Джераси. Той вече е залепил огромен фотос на едната стена – царица Йоана (съпруга на Борис III) позира на скулптора в ателието му. От тавана виси огромен полилей, за който Джераси уточнява, че също е донесен от Къщата на Фингов.

Яков Джераси е роден в София през 1946 г. , но още като дете се преселва с родителите си в САЩ. Негов чичо е американският учен Карл Джераси (1923 – 2015), също живял в София за кратко, определян като откривател на противозачатъчните хапчета.

Покана за музея на Борис Шац в Йерусалим

Андрей Николов е от първия випуск скулптори на Художествената академия, създадена през 1896 г. Негов преподавател е бил Борис Шац – латвийски евреин, пристигнал в България по покана на княз Фердинанд. Между учител и ученик се поражда творческа близост и двамата работят заедно. С препоръка от Шац младият скулптор е изпратен с държавна стипендия да учи в Париж. Джераси, който е български евреин, е решен сега да съживи спомена за тази връзка.

„В Йерусалим той основава първата художествена академия – „Бецалел“, и сега има къща музей на Шац, булеварди и площади носят името му, но малко се знае за връзката му с България. Искам да върна това знание като свържа за някои общи прояви двата музея“, казва Джераси.

Голямата зала, където се провеждаха дебатите и спектаклите в Червената къща, всъщност е ателието на Андрей Николов. В него той е изваял полегналия лъв от Паметника на незнайния воин. Сега по-голямата част от залата се притежава от частния собственик, а по-малката е публична държавна собственост, управлявана от НГ.

„Ние държим идеални части и никой от двамата собственици – частния и държавата, не може да направи нищо самостоятелно (със залата)“, обяснява ситуацията Бубнова.

Вторият етаж е изцяло на частния собственик и се дава под наем.

На третия етаж, където е било ателието на съпругата на Андрей Николов, ще се води курс по скулптура за млади таланти, планира Джераси. В стаите на последния, четвърти, етаж са кабинетите на ръководството на фондация „България 2002“. В тях големият скулптор някога е приютявал талантливи свои студенти – да живеят и творят заедно със своя учител.

Бубнова: Най-важното сега е да се създаде 3D филма за Андрей Николов

Надеждата й е, че режисьорът Димитър Гочев ще се справи със задачата. „Той ми показа 3D филм, който е направил за Музея на миньорите в Перник. Гледах го без 3D ефекта, направен е с развлекателен характер. Ние искаме, в рамките на приличието, да е популярен и да е лесно достъпен“, обяснява тя.

Чрез бъдещите курсове за млади скулптори в къщата и прожектирането на филма, Бубнова очаква да се създаде „любопитна атмосфера, защото само тогава може би има смисъл от съществуването на такава къща-музей на един автор.“

Духът на дебата възможно ли е да се върне

Дали новата визия за сградата допуска там да се запазят под някаква форма публичните дебати, който 15 години оживяваха ателието на скулптора.

„Мечтата е да го има. Основната загуба, де факто с Червената къща, разбира се, е духът на дебата“, признава Бубнова. И твърди, че в момента публични дискусии не се получават „не само, защото има властови инструменти, но и заради социалните мрежи, където цялата страст към дебати, дискусии и говорене си намира отдушник“.

За Джераси „тази зала ще бъде за дискусии, ще показваме в нея филми – за спасяването на българските евреи. Искам посолствата в София да използват сградата, когато имат гости-творци от тяхната страна. Обаждат ми се и те ще могат да покажат изкуството си тук“, заявява той.

Джераси ли ще е новият наемател

С идеите и капацитета си неговата фондация ще участва в публичния търг за нов наемател на сградата, ако той се проведе, казва Джераси. Бубнова споменава, че има „очевидни кандидатури, с които бихме искали да работим. Макар очакванията ни може да не се оправдаят, защото става въпрос за пазарни отношения.“

Според нея сегашният временен обитател е сериозна кандидатура, защото фондация „България 2002“ е с международно участие – фондация „Карл Джераси“, известна с колекциите си с изобразително изкуство и с много хуманитарни проекти, включително и подпомагане на художници с физически увреждания.

„Непреодолимото условие на търга ще е всички проекти на кандидатите да са свързани с култура и изкуство“, обещава Бубнова. А ако не се проведе търг отговорността за съживяването на къщата ще остане изцяло на Националната галерия.



Коментар на новината чрез Facebook