Правосъдният министър се надява ОАЕ да не откажат екстрадиция за Васил Божков

Правосъдният министър се надява ОАЕ да не откажат екстрадиция за Васил Божков

© Велко Ангелов

Дали бизнесменът с интереси в хазарта Васил Божков ще бъде предаден на българските власти е по-скоро въпрос на дипломатически отношения отколкото на юридически, тъй като България няма правно сътрудничество с Обединените Арабски Емирства. Това обясни министърът на правосъдието Данаил Кирилов днес.

Миналата седмица специализираната прокуратура повдигна задочно 7 обвиненияна Божков – за това, че от 2014 г. до днес е ръководил организирана престъпна група, данъчни престъпления, изнудване, принуда, пране на пари и подкупи. Тогава бе съобщено и че е обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол и че е издадена Европейска заповед за ареста му.

Вчера беше съобщено, че Божков, който беше задържан през уикенда в Обединените арабски емирства, се разследва и за убийства, принуди и изнасилвания, както и за участие в организирана престъпна група, действала в страната от 2012 г. до сега.

Данаил Кирилов каза, че документите по искането на прокуратурата все още не са изготвени и преведени на арабски език и не са постъпили в министерството на правосъдието. В момента, в който това се случи, ще бъдат нужни между три и пет дни, за да бъдат изпратени по дипломатически път в Обединените Арабски Емирства.

Кирилов е оптимист, че Божков ще бъде екстрадиран и предаден на българските власти, въпреки че до момента ОАЕ са отказвали искани от България екстрадиции. Той даде пример с Христофорос Аманатидис-Таки и обясни, че България също е отказвала връщането на две лица там заради възможността, която предвижда законодателството на ОАЕ за смъртно наказание.

Министърът припомни, че миналата година Екатерина Захариева откри посолство в ОАЕ и посочи, че въпреки практиката от миналото, този път има по-голяма увереност, че Божков ще бъде върнат в България. Министърът на правосъдието каза, че няма информация дали вече е имало дипломатически разговори и посещения от българска страна по казуса с Божков.

„Тук сме в особения случай, в хипотеза на взаимност сме, т.е. на реципрочност. Разчитаме на максимално добросъвестно интерпретиране на българското искане за екстрадиция. Като оттук нататък бихме отговорили по същия положителен начин на евентуално искане на ОАЕ за екстрадиране на посочено от тях лице“, обясни Кирилов.

На въпрос на „Дневник“ законно ли е публикуването на специални разузнавателни средства по висящи дела, министърът на правосъдието обясни, че това може да се случи с разрешение на наблюдаващия прокурор. По думите му в случая с публикуваните разговори с участието на президента, това е дало яснота за искането на главния прокурор Иван Гешев към Конституционния съд да разтълкува какво е „държавна измяна“. Освен това, по думите на министъра, в случая е надделял и общественият интерес по казуса.

На 28 януари, ден след като стана известно, че главният прокурор Иван Гешев е поискал тълкувание от Конституционния съд дали и при какви обстоятелства може да бъде разследван президентът независимо от функционалния му имунитет, държавното обвинение обяви, че има данни за извършено от държавния глава Румен Радев престъпление. В безпрецедентно съобщение до медиите пресслужбата на прокуратурата разпрати до медиите три аудиозаписа и дословно свалени от тях текстове от подслушвани чрез специални разузнавателни средства (СРС) разговори, в един от които твърди, че участва президентът.

„Няма нищо неестествено в създалата се ситуация с тълкувателното искане до Конституционния съд да бъдат огласени веществени доказателствени средства“, смята Кирилов. Според министъра това е в полза на обществения интерес.

„След като в медийното, общественото пространство възникна въпросът защо се депозира искане до Конституционния съд, какви са точно твърденията, очевидно е, че институциите трябва да удовлетворят този интерес“, коментира Кирилов.

Помолен да уточни дали в случая Наказателнопроцесуалния кодекс стои над Наказателния кодекс, министърът заяви, че това е журналистически извод и той е неправилен. „Въпросът не стои така. В хипотеза на разследване, разследващият прокурор има право да прецени с оглед разследването и обществения интерес кои доказателства и доказателствени средства могат да бъдат съответно огласени“, каза още министърът.

Попитан какво мисли за спирането на комуникацията между прокуратурата и президентството, Кирилов каза, че това е заявка от страна на държавното обвинение, че няма да влиза в политически диалог. Помолен в качеството си на юрист да коментира има ли данни за извършено престъпление от страна на държавния глава, Данаил Кирилов каза, че не може да отговори, тъй като не е запознат с всички доказателства и материали по спряното производство.



Коментар на новината чрез Facebook