(Непреодолимите) трудности да си хронично болен в България по време на COVID-пандемия

(Непреодолимите) трудности да си хронично болен в България по време на COVID-пандемия

© Юлия Лазарова

Да имаш хронично заболяване в България е трудно – често за да си осигуриш нормален живот, трябва да разполагаш с пари, комбинативност и здрави нерви. И това в „нормално време“. А във време на пандемия, като тази с разпространението на COVID-19 с всичките ѝ ограничения, ситуацията става почти невъзможна. Още повече, че и държавата не е склонна да съдейства за намиране на решение.

Основният проблем на много от хората с хронични заболявания е, че често не намират необходимите им лекарства в аптеките. От една страна, причината е в това, че българското законодателство изисква цените на лекарствата да са най-ниски в сравнение със 17 други в Европейския съюз. Това прави страната непривлекателна за фармацевтичните фирми, дори да не се взима предвид минусът на малкия пазар.

От друга страна, от години се говори за проблем с паралелния износ, който държавата се опитва да контролира от 2017 г. с промени в закона. Но, както отбелязва през февруари тази година сайтът „Медиапул“, Изпълнителната агенция по лекарствата все още няма електронна система, с която да се следят количествата на лекарствата в България и да се спира износът им, ако има недостиг в България. Сам по себе си паралелният износ не е незаконен и фармацевтичните търговци го практикуват, защото извън страната печелят повече.

Нерядко самият фармацевтичен производител спира производството на дадено лекарство, защото преценява, че това е по-добре за бизнеса му.

От трудно към по- трудно

Ограниченията за пътуване от и до България вчера бяха удължени поне до 14 юни. Това е третият месец, в който те действат и превръщат ситуацията в критична.

„Дори и с трудности, с много вложени лични средства, преди пациентите можеха все пак да стигнат до някоя страна и да си купят лекарствата. Сега те нямат тези възможности по никакъв начин“, разказва пред „Дневник“ Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия.

(Непреодолимите) трудности да си хронично болен в България по време на COVID-пандемия

© Юлия Лазарова

Тя обяснява, че по принцип има кореспонденция с аптеки извън България и така знае в коя, кога може да се намери дадено липсващо тук лекарство, както и какви са изискванията на аптеката: „Някъде може с нашата т. нар. бяла рецепта да се даде това лекарство или с някой близък, другаде вече е намерен някой лекар, който ще издаде рецепта, или пътуват шофьори, които са отзивчиви и могат да донесат лекарството“, обяснява Веска Събева, като казва, че хората пътуват например до Германия, Франция, Гърция, Македония, Турция, Румъния и Сърбия.

Боряна Ботева, която е председател на Асоциацията на пациентите с ревматологични заболявания, обяснява за друг аспект на липсващите лекарства и пандемията от коронавирус: медикаментът хидроксихлорохин, който е жизненоважен за пациенти с лупус и ревматоиден артрит, не е регистриран в България, а производството на подобния хлорохин е спряно от миналата година. Така и за двете основни лекарства нуждаещите се пациенти е трябвало да пътуват до чужбина. На фона на пандемията от COVID-19 обаче, медикаментите са станали изключително търсени. „Излязоха данни, че помагат при коронавирус, сега ги опровергават, но в самото начало беше друго. Така държавите в цяла Европа ограничиха продажбите на тези лекарства само на техни здравно осигурени граждани“, обяснява Боряна Ботева.

Веска Събева от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия е написала писмо до Министерството на здравеопазването в началото на епидемията от коронавирус в България „с молба да вземе отношение, но не, не се получи номерът“. Тя твърди, че и резервите от лекарства, които са имали в организацията ѝ, са разпределени към семействата, потърсили помощ. Сега Събева съветва хората с епилепсия да се обърнат към лекуващите ги лекари, за да се предпишат заместители – поне за тези пациенти, на които заместителите влияят добре на.

„Предполагам, че хората са се запасили и може би все още имат, но вече изчерпват запасите. Обикновено купуваме от чужбина така, че поне за два месеца да имаме резерви“, казва тя. Твърди, че по принцип „се разбира добре с министерството, но нямат механизъм да се справят с проблема“.

В отговор на въпроси на „Дневник“ как да постъпят в периода на ограничени пътувания пациентите, които намират лекарствата си в чужбина, от здравното министерство отговориха, че в позитивния лекарствен списък (това е списъкът с лекарства за хронично болни, които са разрешени за употреба в България и напълно или частично са плащат от Здравната каса – бел. ред.) са включени над 100 лекарства за пациенти с епилепсия на домашно лечение, както и 13 медикамента, които са за лечение на заболяването в болница. Затова според министерството в „България има достатъчно лекарствени продукти, заплащани с публични средства за лечение на епилепсия“. От институцията пишат още, че при тях няма сигнали за недостиг на лекарства за епилепсия.

Снимката е архивна

© Цветелина Белутова

Снимката е архивна

И Боряна Ботева от Асоциацията на пациентите с ревматологични заболявания е писала до властите още през март. Получила е отговор, че има ред, според който нерегистрираните в България лекарства могат да бъдат достъпни за пациентите тук, като за това дадена болница трябва да направи комисия, за да заяви медикамента и да изготви протоколи.

Тези документи се изпращат в Изпълнителната агенция по лекарствата и нейни служители се свързват с фирма, която може да достави лекарството. „Болниците не стартират такива процедури за набавяне на лекарствата. Тя е леко административна и изисква организация, но за съжаление няма интерес да се направи за пациентите“, казва Ботева, като уточнява, че решението за това не зависи само от ревматолозите в лечебните заведения, но и от директорите им. Не на последно място: усилията и ресурсите на големите болници сега са съсредоточени към COVID-19.

Засега работещото решение за пациентите с ревматологични заболявания идва от една аптека, която внася необходимата суровина и я прави на таблетки, казва Боряна Ботева. „Това е единственият вариант за момента и се радваме, че го има, защото другият го има, но го има на хартия. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, обобщава председателката на асоциацията.

Възможно ли е да има ваксина за коронавирус още до есента – тук
Само за богатите ли ще е ваксината за COVID-19 – тук
За завръщането в България и карантината – тук
Интервю на „Дневник“ за развитието на епидемията в България – тук



Коментар на новината чрез Facebook