Наказателната политика на ГЕРБ

Милен Цветков загина на Великден, след като автомобилът му бе ударен отзад от 22-годишния шофьор Кристиан Николов. Експертизи доказаха, че той е седнал зад волана след употреба на 4 вида наркотици.снимка: Булфото (може да ги използваме, многократно, но да не прекаляваме)

© Булфото

Милен Цветков загина на Великден, след като автомобилът му бе ударен отзад от 22-годишния шофьор Кристиан Николов. Експертизи доказаха, че той е седнал зад волана след употреба на 4 вида наркотици.снимка: Булфото (може да ги използваме, многократно, но да не прекаляваме)

Броени дни след катастрофата, при която на Великден загина телевизионния водещ Милен Цветков ГЕРБ предложи промени в Наказателния кодекс, с които да се увеличат санкциите за шофьори, които предизвикват инциденти на пътя след употреба на алкохол или наркотици. В същото време съвсем наскоро Министерският съвет официално одобри Концепцията за наказателна политика на правителството в периода 2020 – 2025 г.

Стратегическият документ получи широка подкрепа на обществено обсъждане през март както от експерти и юристи, така и от преподаватели, политици и неправителствени организации. С него се регламентират принципите, които ще бъдат водещи в сферата на наказателната политика през следващите 5 години и дава яснота какви са намеренията на правителството за борбата с престъпността, превенцията, наказанията и санкциите.

Още в началото на концепцията е залегнало разбирането, че: „Наказателния кодекс не бива да се превръща в инструмент за справяне с процеси и явления, посрещани с обществен упрек и тревожност, като всяка промяна следва да се преценява с оглед необходимостта от нея в краткосрочен и дългосрочен план“. В четвърта част, в целите на концепцията, е записано и че: „Статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността“.

Въпреки това обаче от ГЕРБ е на крачка от това да гласува промени в НК и с това да направи пълната противоположност на концепцията, която бе приета както от експерти в сферата на наказателното право, така и от МС, въпреки очевидното противоречие между двете. В концепцията се посочва, че ще се работи повече в сферата на превенцията и ще се наблегне на по-рядко използвани на практика наказания като принудителен труд и пробация за някои престъпления. Поправките, отново „на парче“, които новият законопроект предвижда, предвиждат точно обратното – да се увеличат значително наказанията.

Източници на „Дневник“ от ГЕРБ също признават, че има разминаване между законопроекта и концепцията. Заради това ще се иска становище от Министерството на правосъдието.

„Дневник“ изпрати въпроси до министъра на правосъдието Данаил Кирилов за това дали вижда разминаване между концепцията и предлаганите промени, но не получи отговор.

Според най-голямата парламентарна опозиция – БСП, ако бъдат приети промените в Наказателния кодекс, това ще означава, че концепцията, а с нея и всякаква идея за истински ефективна наказателна политика, е изоставена дни, след като е приета.

Промените в Наказателния кодекс са внесени от трима депутати от ГЕРБ – Красимир Ципов, Анна Александрова и Десислава Атанасова. И тримата не отговориха на въпросите на „Дневник“, свързани с очевидното противоречие между Концепцията за наказателна политика за следващите 5 години и промените, които предлагат.

Те предвиждат наказанията за причинена смърт при пътнотранспортно пътешествие да се увеличат на лишаване от свобода от 3 до 8 години, а при особено тежки случаи – от 4 до 12 години. В момента наказанията са съответно от 2 до 6 години и от 3 до 10 години затвор.

Ако катастрофата е причинена в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и се е стигнало до смърт, се предлага минималното наказание да бъде 5 години лишаване от свобода, а не – 3, както е в момента.
Същото предложение е внесено и от депутатите от ВМРО Александър Сиди и Милен Михов, както и от народния представител от „Воля“ Елена Пешева. В особено тежки случаи ГЕРБ предлага минималното наказание да бъде 6 години затвор, а не – 5. Максималните наказания не се променят – в първия случай остава 15 години лишаване от свобода, а във втория – 20.

Ако катастрофата е причинена след употреба на алкохол или наркотични вещества и се е стигнало до тежка или средна телесна повреда, ГЕРБ предлага наказанието да е от 2 до 8 години лишаване от свобода (същото предлага и „Воля“), а в особено тежки случи – от 3 до 12 години. В момента наказанията са съответно затвор от 1 до 6 и от 2 до 10 години.

ГЕРБ предлага още строг режим на осъдените на лишаване на свобода за умишлени престъпления, при които съдът е постановил принудително лечение на алкохолна и/или наркотична зависимост. В умишлено причиняване на смърт е обвинен шофьорът на джипа, убил Милен Цветков.

Коалиционният партньор ВМРО иска шофьорите, употребили наркотични вещества, да работят в моргите, реанимациите и травматологиите, за да видят какво са причинили на жертвите си.

ГЕРБ предлага да се увеличат санкциите за шофиране в нетрезво състояние. При концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда се предлага лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 500 до 1000 лв. В момента максималното наказание е 3 години затвор, а санкцията – от 200 до 1000 лв.

При концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и след осъдително решение, се предлага наказание от 2 до 6 години затвор и глоба от 1000 до 5 хил. лв. В момента наказанието е от 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лв.

Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, ГЕРБ предлага да се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 1000 до 5 хил. лв. Максималното наказание сега е 3 години затвор, а санкцията – от 500 до 1500 лв. ВМРО и „Воля“ предлагат само увеличение на глобата от 1500 до 3 хил. лв. Ако деянието е извършено повторно, ГЕРБ предлага наказанието да стане лишаване от свобода от 2 до 6 години и глоба от 2 до 10 хил. лв. В момента затворът е от 1 до 5 години, а санкцията – от 500 до 1500 лв.

ГЕРБ предлага и промени в Закона за движение по пътищата, с които при отказ за тест за наркотици или изследване за алкохол на шофьори с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство да е за срок от 1 до 5 години. В момента прекратяването е от 6 месеца до година.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов не отговори на въпросите на Дневник дали вижда противоречие между концепцията за наказателна политика и промените, които ГЕРБ поискаха в НК.

© Георги Кожухаров

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов не отговори на въпросите на „Дневник“ дали вижда противоречие между концепцията за наказателна политика и промените, които ГЕРБ поискаха в НК.

Предлага се при шофиране след употреба на алкохол свидетелството за шофиране да се отнема за по-дълъг период от време, а глобите – да са по-големи. За алкохол над 0.5 до 0.8 до хиляда отнемането на шофьорската книжка се предлага да е за една година, вместо за шест месеца, а санкцията – 1000 вместо 500 лв. За алкохол до 1.2 на хиляда книжката се предвижда да се отнема за 2 години вместо за една, а санкцията да е 2 хил. лв. вместо 1000 лв. При повторни нарушения се предлага санкция от 2 до 4 хил. лв., вместо сегашната от 1000 до 2 хил. лв. При отказ от проверка санкцията ще бъде отнемане на шофьорска книжка за 3 години вместо за 2, а глобата – 3 хил. лв.

Главният прокурор Иван Гешев също се включи в реакциите по темата с катастрофата, при която загина Милен Цветков, и на свой ред поиска по-тежки наказания. Той предложи причинена смърт от водач с висока концентрация на алкохол в кръвта или след употреба на наркотици да бъде наказван с доживотен затвор. В момента това е най-тежкото наказание в Наказателния кодекс и то се предвижда за случаи на особено жестоко умишлено убийство.

Предложението за промени в Наказателния кодекс, което той отправя към изпълнителната и законодателната власт, е шофьорите, причинили смърт на пътя след употреба на наркотици или с алкохол над 2 промила, да се наказват с лишаване от свобода от 15 до 20 години или с доживотен затвор и конфискация на превозното средство, участвало в катастрофата.

Главният прокурор Иван Гешев от своя страна поиска доживотен затвор за особено тежки случаи на катастрофи, причинени от пияни или дрогирани шофьори.

© Юлия Лазарова

Главният прокурор Иван Гешев от своя страна поиска доживотен затвор за особено тежки случаи на катастрофи, причинени от пияни или дрогирани шофьори.

За умишлено причиняване на смърт в катастрофа при липса на шофьорска книжка или при превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч също се предлага наказание до 20 години или доживотен затвор.

Главният прокурор иска и при шофиране с над 1.2 промила алкохол или след употреба на наркотици да се пристъпва към конфискация на автомобила, независимо чия собственост е той. Според законодателството сега в полза на държавата се отнемат превозните средства, собственост на причинителя на катастрофата.

Увеличаването на наказателната отговорност не води до намаляване на престъпленията, коментира пред „Дневник“ адвокат Менко Менков, който представлява близките на Милен Цветков. Той също припомни очевидното противоречие между Концепцията за наказателна политика и предлаганите промени „на парче“. По думите му, към проблема трябва да се подходи много по-сериозно и по-отдалече. За подобни престъпления от особено значение са образованието, семейната среда и възпитанието, а също така и превенцията.

Съдии коментираха пред „Дневник“, че катастрофите, предизвикани след значителна употреба на алкохол или наркотици биха могли в някои случаи да се разглеждат като умишлени престъпления. По начало обаче прокуратурата приема почти всяка катастрофа за неумишлено престъпление, без значение дали е настъпила смърт или телесна повреда. Според магистрати, ако в законодателството се възприеме единствено идеята, че пиян или дрогиран шофьор няма как да бъде съден за неумишлено престъпление, а за умишлено, ефект ще има и без увеличаване на наказанията.

Красимир Манов, който е главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доктор по наказателно право, обясни пред „Дневник“, че безспорно весените предложения са реакция след случая с катастрофата с Милен Цветков. По думите му, макар че наказанията са високи, вече е практика след поредния инцидент да се предлагат още по-високи санкции.

„За съжаление минахме в една поредица от симулации и нищо не се прави по конкретна наказателна политика. Концепцията е документ, който, както всички останали, си остава само на хартия. Поне за сега“, коментира Манов.

„От векове е ясно, че не тежестта на наказанията оказва влияние върху превенцията, а тяхната неизбежност“, добави още Манов. Той подчерта, че, за да се намали този тип престъпления, трябва да се гледа цялата картина на криминогенната обстановка и да се води борба с причините, а не с последствията.

„За съжаление причините се крият в много други сфери на обществения живот – образование, възпитание и работа в семействата, вдигането и на жизнения стандарт. От там се създават предпоставките за оформяне на мирогледа на подрастващите, защото не е тайна, че имаме проблем именно с младежите“, обясни Манов.

„Нужна е координирана политика на държавата във всички сфери. Поправки „на парче“ на НК няма да свърши никаква работа, без значение дали се намаляват или увеличават наказанията, ако това не е част от цялостна политика“, посочи още той и добави, че е абсурдно всички наказания да са съизмерими с наказанието за убийство и определи това като „извращение“.

„Трийсет законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са внесени за разглеждане в настоящия мандат. Много от тях са реакция на събитие, възпалило общественото мнение, а логиката най-често е да се повишат предвидените наказания. Алгоритъмът е един и същ – случва се нещо трагично, обществото възнегодува и политици бързат да отговорят с нов текст в Наказателния кодекс. И така до следващата трагедия“. Така депутатът от БСП Крум Зарков обобщи пред „Дневник“ предложенията за поправи на НК през последните години.

„В крайна сметка през март в Народното събрание се проведе обсъждане, а през април Министерският съвет прие нова Концепция за наказателната политика. Разработена от специалисти, тя срещна одобрение и от опозицията и от юридическата общност. В нея категорично е осъден предишният подход. Заявено е еднозначно, че „статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността“, отбеляза и Зарков.

Според най-голямата парламентарна опозиция - БСП, ако бъдат приети промените в Наказателния кодекс, това ще означава, че концепцията, а с нея и всякаква идея за истински ефективна наказателна политика, е изоставена дни, след като е приета.

© Велко Ангелов

Според най-голямата парламентарна опозиция – БСП, ако бъдат приети промените в Наказателния кодекс, това ще означава, че концепцията, а с нея и всякаква идея за истински ефективна наказателна политика, е изоставена дни, след като е приета.

По думите му, хубавото е, че правителството най-сетне е признало този очевиден за всеки специалист факт, а лошото е, че признанието е направено направи само на хартия.

„От оповестяването на концепцията до сега отново са внесени няколко законопроекта по добре познатата схема. След трагедията с кончината на Милен Цветков дойдоха няколко законопроекта за повишаване на наказанията по транспортните престъпления и едно предложение на главния прокурор в тази посока. Ако бъдат приети това ще означава, че концепцията, а с нея и всякаква идея за истински ефективна наказателна политика е изоставена дни, след като е приета. Защото и 1000 години да направите наказанията, те винаги са „след“ и никоя жертва няма да бъде върната“, подчерта Зарков.

По думите му, само система от съразмерни наказания, чието налагане и изпълнение е неизбежно за всеки извършител на престъпление може да направи така, че вместо да се чудим колко да лежи убиеца, много по-рядко да се стига до убийства.



Коментар на новината чрез Facebook