Курабийки от главния прокурор

Курабийки от главния прокурор

© Велко Ангелов

Събития и изявления на овластени хора вече минават и отминават покрай закърнелите ни уши, без да им се отдава внимание, което ги бетонира като жалони, непозволяващи отклонение от оградената рамка за поведение и на медии, и на общество, в отреденото ни време.

Всяко отклонение носи заклеймяване. Не и отговор с аргументи.

В интервю за „Нова телевизия“ в неделя (26 април) главния прокурор Иван Гешев, отговаряйки на въпрос как се справя със ситуацията в по-малките градове, където местният прокурор се познава с всички, включително и с шефове на криминалния контингент, поднесе в прав текст основополагаща истина. Той каза, че работата е трудна, но: „Ние сме по-дисциплинирана структура, прокуратурата. И когато отгоре, имам предвид от главния прокурор, се задават определени стандарти, лека-полека цялата структура се нагажда към тия стандарти, които се задават.“

Ясно е, главният прокурор има предвид, че „от горе“ се задават само добри стандарти и никакви други. Няма вариант за допускане на грешка, нито за даване на несъответстващо на почтеността или закона указание. Прокурорите „по веригата“ изпълняват. Потвърждаването от самия главен прокурор на

истината за вътрешната субординация на системата

която управлява, лишава от смисъл питането до Конституционния съд дали проектът на министъра на правосъдието Данаил Кирилов за независим прокурор с правомощия да разследва върховния си ръководител в рамките на прокуратурата ще проработи. Въпросът не подлежи на тълкуване, защото главният прокурор не греши и съответно няма за какво да бъде разследван. Откровението на първия обвинител прави безпочвени и критиките срещу инициативата на президента за промени на Конституцията в частта за съдебната власт и прокуратурата.

Но да излезем извън вътрешните стандарти на прокуратурата и да погледнем

външните връзки на върха й, които засягат далеч по-широк кръг обществени отношения

включително медиите.

На 21 април в предаването „Референдум“ журналистът Георги Милков с лице към камерата се обърна лично към премиера: „Какво става с разследването на побоя над Слави Ангелов“.

След ден и половина прокуратурата обяви, че биячите са разкрити и задържани, били от крайно крило на фенските агитки на ФК „Левски“ (казват най-влиятелното и от тези, за които от години анализатори обясняват, че основните им дейности всъщност са съвсем други – извън закона). До официалните изявления пред медиите обаче ентусиазмът да се говори за удар срещу агитката спадна, в ареста останаха трима, обвинени, че са извършителите на побоя, а някои от ключовите фигури още пращат опровержения до медиите, че въобще не са били задържани. Та главният прокурор и главният секретар на МВР бяха особено предпазливи кого са арестували и за колко време. Но първият обвинител обяви, че побоят е поръчан от хора, които искат да дестабилизират държавата и в момента се укриват извън пределите ѝ заради други досъдебни производства. Имали доказателства за това, но недостатъчно и остави на медиите да тълкуват намеците му.

Премиерът Борисов разбира се веднага отправи поздравление към прокуратурата и МВР, дори няколко пъти. И добави същественото уточнение, че „извършителите били ясни още преди месец и половина, но искаха търпеливо да си свършат работата, поздравявам ги за тази операция“…

Ще кажете – нормално е главният прокурор да информира премиера, нали изпълнителната власт носи отговорност. Нормално щеше да бъде, ако прокуратурата не беше част от съдебната власт и прокурорите не се наричаха магистрати, тоест ако не беше задължителна нейната независимост от изпълнителната власт така както е задължителна за съдиите. Нормално е при нормални обстоятелства: ако на прокуратурата могат да се задават свободно въпроси от общество и медии, и да получават отговор. При сегашното положение тяхната координация и взаимно информиране не е сътрудничество, а пресметнато взаимно крепене на власт.

С две думи, и вътре в системата на прокуратурата (по признанието на Гешев), и вън от системата на прокуратурата независимостта на прокурорите изглежда е фикция, стандартите са зададени и скрепени на най-високо ниво и се „нормализират“ от телевизиите.

Да ги имаше Илф и Петров…

Миналата неделя пак телевизия показа как окръжният прокурор на Стара Загора Дичо Атанасов посещава ограбена възрастна жена от с. Дъбово, община Мъглиж, за да й предаде „великденски сладки“, изпратени от главния прокурор. С него е началникът на областната дирекция на МВР старши комисар Стоян Стоянов, който пък лично да „занесе хабер на баба Пенка“ (по заглавието на в. „Марица“), че извършителите са заловени. На снимката окръжният прокурор държи найлонова торбичка, вероятно със сладките, до него областният полицейски началник – в униформа. С маски. Нищо няма да кажа за видеото, разпространено от прокуратурата – как в двора на жената влизат униформени и микрофони, а камерата шари по ъглите му (от уважение няма да ги покажем).

Ако имах перото на Илф и Петров, разказът щеше да е друг. Аз мога само да попитам съвсем по човешки: в окръжната прокуратура нямат ли куриер.

И дали се чувства унизен един окръжен прокурор от спуснатия стандарт, в който е трябвало лично да се впише? И дали областният полицейски началник няма друга работа, извън тази да ходи при баба Пенка – в униформа, понеже ще го снима телевизията? (Според съобщенията задържаните са „криминално проявени рецидивисти“ т.е. местните институции досега нещо не са си свършили работата или…)

И това са също част от стандартите на прокуратурата – да не кажа май вече най-съществената част. Прокуратурата на Република България е това, което (трябва/искат да) виждаме по телевизията. И работата на прокуратурата е това, което главният прокурор казва в интервютата, в които се задават само прилични въпроси. Но никога няма да бъде попитан докъде стигна например проверката за конфликт на интереси на финансовия министър…Или какво стана с делото, по което беше подслушван началникът на Военно-въздушните сили…Или…



Коментар на новината чрез Facebook