Красен Кюркчиев: Има решение как да запазим и хората, и икономиката

Красен Кюркчиев: Има решение как да запазим и хората, и икономиката

© Надежда Чипева, Капитал

Идеята на Красен Кюркчиев за преминаване през кризата „на две скорости“, за да се ограничи заразата от коронавирус, предизвика силен интерес, реакции и въпроси сред читателите на „Дневник“ след като в събота публикувахме информация за нея (тук). Разговаряхме с него, за да изясним дали мерките, които предлага трябва да са задължителни, какво означават за рисковата група, колко биха стрували, защо е важно да се действа бързо и други важни въпроси. Изяснихме и дали наистина българите се запасиха с тоалетна хартия. Кюркчиев е управител и собственик на компанията за бързооборотни стоки „Фикосота“.

Може ли да представите накратко идеята си за стратегията „на две скорости“ ?

– Имаме да решим сериозните въпроси как да запазим живота на хората и как да не съсипем икономиката, което би могло да бъде равно на още по-големи щети включително и на много неродени деца.

Накратко стратегията „на две скорости“ е за физическо разделяне на обществото на две групи и за прилагане на различни мерки спрямо двете групи – едната наричам „защитената“ (хората, които са най-рискови – тези над 65 години и тези с хронични заболявания) и „активната“ (останалите и особено тези, сред тях, които работят).

Стратегията предполага максимална защита за уязвимата група и в същото време мерки, които да позволят на активната група да запази икономическата си активност. Това може да стане в 4 стъпки:

1. Идентифициране и ясна дефиниция на двете групи.
2. Кампания за физическо разделяне на групите, дори и в домакинствата.
3. Създаване на организация в публичното пространство за паралелно движение без физическо пресичане на двете групи.
4. Въвеждане на различни мерки за активната и защитената група.

Мерките, които до момента са приложени са добри. Приветствам ги, но трябва да мислим за утре.

Като казвате „утре“ – буквално утрешният ден ли имате предвид или друг средносрочен период, защото виждаме с каква скорост се развива заразата?

– Не можем да издържим с настоящия план повече от 2 месеца, най-много 3. Трябва да имаме стратегия какво правим след това, ако искаме да продължим да работим. Тя трябва да бъде осъзната и да започнем да прилагаме веднага подготовката си за нея.

Трябва ни ясна посока. Но подходът, който предлагам е нещо, което без значение накъде се движим, ако започнем да го прилагаме от днес е изключително полезно – първо да запазим живота на най-рисковата група от хора – възрастните и тези с различни заболявания. Второ да се опитаме да направим модел така че, ако се наложи да преминем през заразата, което ще се случи в Европа и в Америка – милиони ще бъдат заразени. Това беше и прогнозата на Ангела Меркел, която каза на германците, че очаква 60-70% от тях да бъдат заразени.

Затова ни трябва подход. Целта на „две скорости“ е да спасим повече животи и да не разрушим икономиката, ако се наложи да вървим през заразата.

Азия се справи. Европа, Америка – не се справят. Няма как да останем изолирани. Но ако разсъждаваме как взаимодействаме с Германия, Франция, Англия. Ако те утре са заразени държави, а ние се пазим да не сме – означава икономическа блокада. И затова тази концепция е за преминаване с ограничено заразяване през кризата.

Изглежда че ще е неизбежно да вървим през заразата, казват го в прогнозите си и от кризисния щаб в България ? Ако трябва да обясните идеята си на правителството – как ще я разкажете ?

– Предлагаме решение без никакви разходи от правителството. Въпрос е на организация и на кампании.

Наричам стратегията балансирана, защото тя не отхвърля нито подхода на държавите, които мислеха за „стаден имунитет“, нито на тези, които прилагат пълна изолация.

Затова балансът е пълна изолация за „защитената“ група и мерки за „активната“ група, които да й позволят да е активна. Големият бич на този вирус не е смъртността, а експлозивното му разпространение, което пълни болниците и създава невъзможност да се помага на болните.

Тази стратегия развързва ръцете на правителството за мерки по групи – за „застрашените“ и за „активните“. В момента такова разделяне няма, не съм видял и кампания, която да предупреждава хората да пазят повече възрастните си близки.

Има въведено специално време за пазаруване за възрастните хора ?

– Това е мини стъпка, но не е достатъчна. Правителството трябва да започне с разделяне на мерките, което е по-важно дори от мисленето за разделяне на домакинствата.

Целта е да мислим как ще организираме паралелен живот на двете групи с най-малък риск от физическо пресичане.

Мярката за пазаруване може да се промени и напр. от 8 до 12 – само за възрастни, а следобед те нямат право, остава време за активните. Защото сега хората от рисковата група ходят през целия ден.

Красен Кюркчиев: Има решение как да запазим и хората, и икономиката

© Цветелина Белутова, Капитал

Да се помисли за обществения транспорт, ако искаме „защитената“ група да се движи – някои от автобусите да са изключително оборудвани и дезинфекцирани и да са за тях. Да има отделен вагон в метрото.

Парковете – повече вреди за здравето, ако стоим вкъщи, отколкото ако излезнем – може да има зони и часове за парковете отново, за да не се среща „защитената“ с „активната“.

Но най-бързо е въвеждането на времеви коридори за двете – в аптеки, в магазини, в болници, при личните лекари, в държавните учреждения – също. Там където е възможно и различни входове.

Тоест като първа стъпка е важно правителството да раздели хората на две и да обяви нови или да потвърди мерки за всяка от групите ?

– Мисля, че първата стъпка е ясно осъзнаване коя е рисковата група и прилагане на мерките за двете групи. Втората е кампания – правителството поне да подкрепи, да я насърчи. Сигурно ще има организации, които да се включат да финансират.

Хората трябва да се опитат да направят максималното, за да се разделят от възрастните си роднини. Това е втората важна част от идеята.

Гледахме статистики, НСИ сигурно може да ги направи веднага, но ние по логически път извеждаме, че между 500 000 и 700 000 биха могли да са смесените домакинства. Няма нужда държавата да прави логистика за тях, а само да организира в публичното пространство да не се смесват тези две групи. Или да се смесват и пресичат най-малко. Това не е въпрос на пари, а на организация.

Хубаво е, че генералите досега взеха тези мерки. Дяволът е от тук нататък. И действията трябва да започнат днес.

Ако трябва да обясните на възрастен идеята си ?

– Ще има мерки за вас, които са най-доброто за възрастта ви и то в този момент е да си останете вкъщи. Ще има специален режим и е важно да го спазвате. Близки могат да идват да ви носят нужни неща и да ви виждат, като спазват защитните мерки.

Според мен за възрастните е най-добре да останат там, където се чувстват най-добре. Не е идеята да ги местим някъде. Още повече масово. По-добре младите да се преместят, ако решат и имат възможност.

Майка ми е на 82 години живее в малък град – Смядово. Говорили сме със съседите да й помагат, ако има нужда се обажда или ходи до близкото магазинче – 30 метра, като спазва мерките. Ние засега не ходим. В Смядово кметицата е взела впечатляващи мерки – има дезинфектанти по банкоматите, дезинфекция на влизащите в града автомобили, грижи се страхотно.

Не говоря за прекъсване на връзката с родители и роднини, а за възможност за по-нисък риск от заразяване на по-рисковата група.

От идеята ви следват конкретни важни въпроси – ако едно домакинство иска да се раздели, но няма възможност – няма селска къща, не може да се позволи наем – тогава какво да прави, има ли избор ? Не трябва ли тук да се включи държавата или други програми, които да финансират ?

– Мисля че подценяваме подходът, който не е императивно да нареждаме какво да се прави, а да препоръчваме какво да правят хората.

Ако успеем да свършим работа и за половината от смесените домакинства – малко ли е да предпазим 300 000, отколкото да не го направим. Не бива да се подценяват мерките, ако не могат да обхванат 100% от групата.

Тези, които не могат да си позволят или нямат решение – може да се провокира солидарност и сигурно ще има хора, които да предложат помощ. Може в самите компании да предложат помощ на техни служители и работници. Всеки да види във фирмата си – ако имаш 100 души, а 15 живеят с родители – може би ще се измисли начин да се преместят, ако разбира се имат желание.

Всяко семейство трябва да реши за себе си как да го направи. Не се изисква логистика. И не е идеята да се местят възрастните хора по селата, ако имат затруднения или заболявания. В селски къщи могат да отидат младите , ако могат да работят дистанционно. Всеки може да намери различен подход, ако се замисли.

Тоест вие не смятате, че нещо би трябвало да е задължително, а да бъде стимулирано да се търсят различни решения?

– Не би трябвало да е задължително. Ако държавата прецени, може да помогне под някаква форма. Но може да свършим много работа, ако провокира този модел и това е без никакви разходи за нея.

Има варианти – роднини да предложат, да се съберат млади с млади, стари със стари. Да се намерят решения за по-малко съприкосновение дори и да останете в едно домакинство. Ние работим по различни варианти, които да предложим.

Целта е как да се разделим сега за малко, за да сме за дълго заедно после. Ако това стане голямата тема на България в този момент – младите и старите да се пазят от физически контакти – ще ни донесе повече ползи и не пречи на никакви други мерки, които щабът ще предлага.

Какво да правят семейства, в които има болен или болни възрастни или трябват здравни грижи – няма как да го изпратиш на вилата – няма достъп до лекар, ако нещо се случи – това е сред честите въпроси от читателите на „Дневник“ ?

– Пак казвам искам възрастните по възможност да останат там където са. Младите да се движат. Нямам статут да препоръчвам мерки за разходи на държавата. Препоръчвам мерки без разходи, които да водят до резултати.

Може би с минимални разходи все пак ?

– Може би с минимални, но мисля че и без. Това е, в което предприемачите са добри е да търсят варианти от на пръв поглед безизходни ситуации.

Който има болен роднина или някой, за когото трябва да се грижи – не пречи да продължим да се грижим и сега – със защитни средства, с повече внимание, дезинфекция.

Красен Кюркчиев: Има решение как да запазим и хората, и икономиката

© Цветелина Белутова, Капитал

Това е препоръчителна кампания. А всяка фирма може да прецени – хора с такива родители/роднини – да работят дистанционно, да се помогне и с други средства.

Трите линии в стратегията ви са – различен тип мерки за двете групи и по възможност разделяне на смесени домакинства, но и увеличаване на капацитета на здравната система и усилено тестване.

– Това е най-сложно с капацитета. Трябва скоростно да бъдат обучавани медицински кадри, които да поемат това заболяване – може и да го правят – не знам.

Защото по-лесно ще е да наредим леглата в залите, отколкото да намерим кой да се грижи за заразените. Трябва по-голям капацитет. Говоря с лекари и те казват, че това е най-голямата им грижа. Няма толкова специалисти и второ – тези, които работят ги е страх, че не са добре оборудвани. Затова търсим възможности през кампании да се купуват супер високо ниво защитни костюми.

Може ли стратегията ви да бъде приложена в Шумен на местно ниво и прилагате ли я в компанията ви ?

– Тази идея може да се приложи от много държави, но е важно да бъде на държавно ниво, защото тези мерки не могат да са само на общинско или на ниво фирма.

Ние сме работили доста да приложим мерки в нашите компании, споделихме ги с работодателски организации и някои фирми вече също ги прилагат.

Може ли да дадете конкретни примери за такива мерки ?

– Едната е индивидуален план за движение на работещите. Това означава, че един работещ в нашите фабрики – от момента, в който се качи на автобуса до слизането пред завода и след това за цялото му движение – има ясни правила. Зонирали сме всичко. Идеята е, ако се появи заразен – пет дни назад да знаем с кого е контактувал, за да има веднага карантина на хората, с които е бил в досег. Така сме определили границите на движение във фабриката, че да не могат да се смесват много хора. Хората от една смяна са в един автобус, на едно място се приготвят, в едни пространства обикалят, имаме цветово разделение. Така няма как с повече от 20 човека да се засече.

Другата е как при възникване на заразен за 16 часа всичко се дезинфекцира, как се прилага карантина, за да заработим отново.

Кога започнахте с мерките ?

– Много преди въвеждане на извънредното положение – 23-24 февруари, когато видях 200 заразени в Италия и си казах, че това ще се развие бързо и то се разви по-бързо отколкото очаквах. Но веднага спряхме командировки, започнахме да внимаваме, разработихме другите мерки.

Затова и кампанията „Помогни сега“ в подкрепа на болницата в Шумен излезе преди извънредното положение. Бяхме наясно, че нещата се развиват и светът е толкова свързан, че е неизбежно.

Аз подкрепям навременните свръхмерки на правителството. Имаме късмет. Хиляди животи се спасиха, за което им прави чест. Важно е обаче от тук нататък коя е концепцията, по която трябва да се движим, ако трябва да издържим една година или 6 месеца ? Дори и за 2-3 трябва да имаме план.

Малките и средни бизнеси, които са затворени или не могат да работят ще реагират, че вашият работи и е лесно да мислите за други решения, докато те се чудят дали и как ще оцелеят?

– Тази стратегия е пътят – тя ще отвори по-бързо ресторантите. Не казвам днес, не казвам утре. Просто активната група – ще може да се наблюдава и да се прецени как да се действа.

Могат да се мислят различни решения за бизнесите, които страдат най-много в момента. Напр. хотелите в София могат да опитат – 10 лева на стая за хора от „активната“ група – по-добре да се преместя и да ходя по-лесно на работа. Автобусите работят и шофьорите ходят на работа – може такива групи работещи да бъдат настанени в хотели. Ако те са с преференциални цени и с мерки за дезинфекция.

Как оценявате все пак икономическите мерки на правителството, които изглеждат недостатъчни особено за малкия бизнес?

– Не искам да давам акъл в тази посока. Това, което мога да кажа е, че в този момент тъй като цял свят е пламнал, освен Азия – помощ няма да дойде от никъде, ако ние сами не си помогнем.

За икономическите мерки на правителството – аз не мога да препоръчам или съдя, защото нямам такъв поглед.
Но мога да кажа, че бизнесите, които работят ще трябва да подкрепят бизнесите, които не работят. Сега е време да се помага – трябва да обсъждаме как.

Мога да кажа отново и, че правителството може да създаде в публичните пространства да има паралелни коридори на движение на двете групи, за да запазим по-добре хората и да ограничим заразата. И може да тестваме – да пуснем първо бързото хранене и да видим какво става, после детските градини. Може да се тестват мерки. Трябва вече да има сегментация и да се осмисли на правителствено ниво, че може да се действа сегментирано. Не за всички заедно и еднакво. Ако решат да разделят дори на три групи.

Това е начин да си връщаме живота.

Всички са предпазливи на прогнози, освен общите, че кризата ще е дълбока, че влизаме в нова нормалност и някои неща може би никога няма да се възстановят както преди. Какво предстои според вас ?

Новото е да се справим със страха на хората – както в болниците, така работещите, и в предприятията. Аз се опитвам това да правя – работниците се чувстват по-защитени в заводите, откъдето и било. Раздаваме дезинфектанти, но и за вкъщи. Раздаваме маски, ръкавици, супер ги оборудваме. Всеки ден правим кампании за обясняване. Разпространяваме бюлетин какво и как се случва.

Винаги съм оптимист и винаги вярвам, че е за добро всичко, което се случва и вярвам, че България може да премине умно през тази криза.

Ген. Мутафчийски говори за камиони с трупове, но има две причини за камиони с трупове – да заразим възрастните хора и да изпуснем експлозивно заразяване на всички. Затова тази стратегия е да ограничи заразяването и да избегнем такъм сценарий.

И един страничен въпрос – произвеждате и тоалетната хартия – защо се презапасяват хората с нея и направиха ли го и българите ?

– Имам друго обяснение, което е различно от всички хуморески. Тоалетната хартия е обемна и евтина стока. Когато започне да свършва тъй като обемът е бил голям се появяват големи празни пространства в магазините и супермаркетите и това провокира хората да купуват повече, защото виждат, че тази категория липсва. Заради обема – търговските обекти нямат и в складовете, не могат да реагират бързо, при нас също не държим големи количества, защото едно е да държиш един палет шампоани, друго – един палет тоалетна хартия. Така че този обем и ниската цена обясняват реакцията.

Да, българите се презапасиха. Продажбите на тоалетна хартия при нас пораснаха, но и на други категории – течен и твърд сапун, почистващи, перилни – също. Компанията ни върви нормално, имаме проблеми с осигуряване на суровини и се налага да действаме и пожарно – някъде свършва, търсим нови доставчици, после решения как да се докара. Засега се справяме. Тоалетна хартия засега има, въпреки че и нашите доставчици за суровина издишат.

Красен Кюркчиев: Има решение как да запазим и хората, и икономиката

© Велко Ангелов

* Красен Кюркчиев е председател на съвета на директорите на Фикосота холдинг и изпълнителен директор на компаниите за бързооборотни стоки „Фикосота“ и „Итал фууд“, част от „Фикосота холдинг“, който създава заедно с брат си Жечко. Завършил е математическа гимназия в Шумен и Лесотехническия университет в София. Развива групата до един от най-големите производители в България, изнасяща на десетки пазари.



Коментар на новината чрез Facebook