Каракачанов предлага част от старите МиГ-ове да бъдат продадени

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/личен/

ЛЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Разг. 1. Който е забележителен с външността си; хубав, красив, напет, строен, представителен. — Защо и мойта невяста да не е като хорските невести? Тя си е, наистина, лична и хубава, ама аз искам да ми бъде с новата премяна още по-хубава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 252. Пристегна войводата бели навуща, .., кръстоса черни козиняви върви, препаса силях, затъкна пищови. Тодора не снема очи от него… — Какво се чудиш, кумице, .. ? — Радвам ти се, войводо. Такъв личен кръстник ще има рожбата ми. Ив. Гайдаров, ДЧ, 123.

3. Бележит, известен, виден. Прочее, дадох на един личен човек да прочете тази хроника. Й. Попов, БНО, 69. — Внимавай, момиче! .. Ти знаеш ли кой е баща му? — Че кой не знае в града Дундови? — намеси се майката и сложи телените си очила. — Хора лични… Б. Несторов, СР, 172. На времето всяко село си имаше по една, две или три най-лични певици. Б. Геронтиев, Б, 74. Панайот Хитов разказва за своето детство .. и борбите на най-личните народни синове, прокудени по гори и по далечна чужбина. Н. Ферманджиев, РХ, 38. Босилко Радойкин, най-личен загорец — / допратил е китени свати. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 49.

◊ Личен ден. Диал. Празник. На личен ден Матьо слагаше на яките си овни два реда звънци. Ст. Сивриев, ПВ, 6.

The Power to Serve!

  • 1
    1
    Коментарът е обиден или неуместен


Коментар на новината чрез Facebook