И комисията на Цацаров видя заплаха от гражданския сектор

КПКОНПИ не разбра, че 98 млн. лв. се разпределят непрозрачно от министерствата, а не от новосформирания Съвет за развитие на гражданското общество.

© Велко Ангелов

КПКОНПИ не разбра, че 98 млн. лв. се разпределят непрозрачно от министерствата, а не от новосформирания Съвет за развитие на гражданското общество.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) намери корупционен риск в правилника на Съвета за развитие на гражданското общество и се притесни, че органът, в който влязоха критични към управляващите неправителствени организации, може да харчи непрозрачно бюджетни пари. Със свое становище в сряда (10 юни) комисията демонстрира, че изобщо не е наясно с нормативната регулация на нестопанския сектор, нито със средствата, разпределяни от правителството на неправителствени организации.

Случката е показателна за отношението на властта към гражданското общество на фона на поведението на правосъдния министър Данаил Кирилов. Преди няколко дни той отмени жребия за Гражданския съвет за съдебна реформа към министерството, защото не му хареса, че е изтеглен Българският институт за правни инициативи (БИПИ), който критикува управляващите.

Кой кой е

Съветът за развитие на гражданското общество, който беше сформиран наскоро след близо 10 години обсъждания и приемане на нормативни актове, е председателстван от вицепремиера Томислав Дончев. В него следва да членуват 14 неправителствени организации (НПО), които бяха избрани публично с национално гласуване през май. Сред тях са едни от най-активните сдружения, работещи в обществена полза: Български център за нестопанско право, Български дарителски форум, Работилница за граждански инициативи, Светът на Мария, Асоциация на европейските жуналисти – България, Български хелзинкски комитет и др. (вижте пълния списък на класираните и на участниците тук). Много от тях са попадали неведнъж под словесния обстрел на представители на изпълнителната и съдебната власт и през последните години са били мишени на очерняща кампания в медиите, които властта припознава като своя пропагандна мрежа.

С какво ще се занимава Съветът? Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел най-важната задача е да изработи стратегия за развитие на гражданското общество. В нея трябва да стане ясно как държавата ще си партнира с гражданските организации – как ще ги подкрепя, как ще развива средата за развитието им. Освен това Съветът трябва да анализира дейността, приноса и проблемите на гражданските организации. Ще може да дава становища по проекти за нормативни актове, да следи изпълнението на стратегията. Едно от правомощията му е да създаде процедура, с която да се разпределят средства за граждански инициативи и на базата на анализ да определя приоритетите за какво ще се харчат парите. Всичко това ще се случва след санкция на правителството. Реално Съветът няма да разполага с никаква власт и реално няма да разпределя пари.

Ефектно събуждане на БОРКОР

Сега антикорупционната комисия е решила за първи път да упражни правомощието си да анализира действащ нормативен акт, става ясно от съобщение на пресцентъра й. КПКОНПИ има и аналитични функции, след като в нея се вля звеното, създадено от Цветан Цветанов и известно като БОРКОР. То беше рекламирано на данъкоплатците като „комплексен кибернетичен модел за централно планиране и разработване на ефективно действащи мерки и системи от мерки срещу корупцията по стандарта за изпълнение на проекти на правителството на ФРГ V-Modell XT“ и за целта за няколко години му бяха отпуснати няколко милиона лева. В крайна кметка органът произведе няколко анализа за корупцията, каквито медиите са правили неведнъж, при това безплатно за държавата.

За свой първи обект на анализ антикорупционната комисия обяви, че е избрала Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Аргументът, че го прави чак сега, гласи, че, правилникът е от категорията нормативни актове, които не подлежат по закон на предварително съгласуване с комисията. След направения анализ било установено, че бюджетът е в опасност, защото съветът щял да има „участие в разпределянето на значителен публичен финансов ресурс – 98 152, 30 млн. лева за „субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“.

За да няма риск от корупция, КПКОНПИ предлага на Министерския съвет да приеме изменения и допълнения в правилника:

1. В Глава Втора „Правила за избор на състава на съвета“ да се въведе изискване за гарантирано включване в него на организации от основните области на дейност в обществена полза, посочени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

2. Да се въведе изискване поканата за участие в избор на членове на Съвета да се публикува, както на Портала за обществени консултации, така и в национално представени медии;

3. Да се осигури недопускане на конфликт на интереси чрез конкретно и детайлно разписани нормативни изисквания и условия.

Грешките на КПКОНПИ и непознаването на материята

Като оставим настрана, че антикорупционната комисия е изписала 98 млн. лв. като 98 милиарда, препоръките й, ако перефразираме Хашек, са – колкото да каже нещо.

Първата грешка на комисията е, че цитираните 98 млн. лв. нямат нищо общо със Съвета за развитието на гражданското общество. Според Закона за държавния бюджет за 2020 г. това са пари, които се отпускат на отделните министерства. Всяко от тях финансира определените по списък неправителствена организация чрез субсидии, по неизвестно какъв критерий. От години едни и същи сдружения са „абонирани“ за тези пари. От списъка с НПО за финансиране тази година се вижда, че някои министерства дори са си спестили да дадат подробна информация как следва да финансират НПО: например в бюджета на Министерството на правосъдието вероятно това са средства по Закона за защита от домашно насилие, но това не е уточнено, а в Министерството на спорта, – субсидиите за спортни клубове, но това също не е посочено.

Именно заради тази непрозрачност активните неправителствени организации от години настояват да се въведе конкурс за разпределение на държавните субсидии за гражданския сектор въз основа на ясни, прозрачни и принципни критерии. Съветът за развитието на гражданското общество следва да изработи ясни правила и ред, по който това да става, а окончателното решение е на Министерския съвет, но това едва ли ще се случи тази година, тъй като още не са изработени правилата и критериите за провеждане на конкурс. Ако се случи, сумата за разпределяне ще е 1 млн. лв., според справка на Министерството на финансите, която е представена в парламента при обсъждането на закона за бюджета. Какво ще се случва в следващите години, не е ясно, тъй като законът не е конкретен по този въпрос. Членовете на Съвета за развитието на гражданското общество настояват пари да се разпределят само с конкурс.

Парите без конкурс няма как да отпаднат, защото са регламентирани в различни секторни закони, като например този за хората с уврежданията. В най-добрия случай, ако съветът се конституира, изработи правила, те минат на обществено обсъждане и правителството ги приеме, догодина с конкурс ще се разпределят 1 млн. лв.

Какво казаха от неправителствения сектор

„Дневник“ потърси мнението на неправителствени организации, които са влезли в Съвета за развитието на гражданското общество. От Българския център за нестопанско право изразиха учудване, че КПКОНПИ чак сега се сеща за правилника, защото през годините той е бил обсъждан публично два пъти – през 2018 и 2019 г. От организацията обясниха следното по становището на комисията, ръководена от Сотир Цацаров:

Забележката по първата точка на КПКОНПИ – в Съвета задължително да участват организации от всяка сфера – например култура, спорт и т. н., е била обсъждана по време на изработване на правилника и това е било именно предложение на организациите в работната група, но правната дирекция на Министерския съвет е отхвърлила предложението, защото това би означавало недопустимо дописване на закона – в него няма такова изискване в предвидената процедура.

Забележката поканата за участие в избора на Съвета задължително да се публикува в националните медии също е излишна, тъй като това се е случило – има публикации в множество вестници, електронни сайтове, телевизионни и радио новини. При елементарно търсене в „Гугъл“ излиза, че в 29 медии и сайтове (извън портала за обществени публикации) е публикувана обявата за конкурса.

Колкото до общата и обтекаема препоръка да не се допуска конфикт на интереси, от Българския център за нестопанско право заявиха: „Супер! И ние винаги сме били за прозрачност при харченето на бюджетните пари. И то не само, когато става дума за граждански организации, а от всички държавни органи“.

Какво следва

Според закона за противодействие на корупцията „изготвените от КПКОНПИ анализи и предложения за антикорупционни мерки се предоставят на компетентните органи, които са длъжни да вземат отношение по тях в едномесечен срок и да информират комисията за приетите мерки и сроковете за тяхното прилагане, както и за неприетите от тях мерки и мотивите за това. Компетентните органи са длъжни да информират Комисията при въвеждане на антикорупционните мерки и за резултатите от изпълнението им“.

Това означава, че Министерският съвет трябва да разгледа предложенията за корекция на Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество и да информира до месец КПКОНПИ дали е изпълнил предписанията.



Коментар на новината чрез Facebook