Денят след извънредното положение: какво е забранено и позволено

Денят след извънредното положение: какво е забранено и позволено

© Юлия Лазарова

След два месеца на очакване 13 май носи край на извънредното положение в България, наложено заради епидемията от COVID-19.

Формалното му отпадане по-скоро цели да свали напрежението по политически и правозащитни теми, отколкото да промени особено правилата, по които страната живее в последните седмици. Повечето от действащите ограничения, както и мерките в подкрепа на бизнеса и работещите, ще продължат да действат в следващите два месеца.

Или поне така предвижда управляващата коалиция ГЕРБ и „Обединени патриоти“, която прокара законовите текстове за продължаване на действащите регулации след края на извънредното положение – промените в Закона за здравето бяха приети снощи на извънредно заседание на парламента, продължило повече от 8 часа.

Изненади обаче не са изключени, тъй като ГЕРБ спази всички порочни традиции на нормотворчеството – изменения на закони от различен порядък чрез текстове от Закона за здравето, прокарването им в последния момент и редактирането им „на крак“ по време на обсъждането в пленарната зала. Както и изпращането им за обнародване от президента в 12 без 5. И двете могат да доведат до оспорване както на текстове по същество, така и на основание на сроковете на действие на законите.

След 13 май ограничителните мерки, които бяха въведени срещу разпространението на коронавируса, остават без промяна. Причината – повечето от тях са въведени със заповеди на здравния министър, които ще продължат да действат до отмяната им.

Забранени остават:

Без изключения продължава да е и 14-дневната домашна изолация, която поема ангажимент да спазва всеки пристигащ от чужбина.

Наказанията при нарушаване на противоепидемиологичните мерки остават от 300 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. за повторно. Запазва се и санкцията от 5000 лв. за нарушаване на изолацията, в т.ч. и за контактни лица.

Позволени при спазване на дистанция и мерки за дезинфекция са:

Инвитро процедурите, които за кратко бяха спрени, отново се правят. Преди дни обаче се оказа, че част от манипулациите остават забранени заради грешка в заповедта на здравния министър. Очаква се нова заповед, която да ги позволи.

Денят след извънредното положение: какво е забранено и позволено

© Надежда Чипева, Капитал

Все още остават затворени заведенията и магазините в големите търговски центрове. Останалите търговски обекти, включително фризьорските и козметични салони, имат право да работят, но като осигурят поетапно пускане на клиенти и дистанция на входа и касите. Същото важи и за пазарите и цветните борси.

Заведенията на открито могат да работят, като между масите трябва да има 1.5 м разстояние, а на една маса могат да сядат не повече от четирима души или едно семейство.

Плажовете в страната трябва да бъдат готови за използване на 1 юни. Концесионерите ще плащат по-ниски такси, срещу което обаче са задължени да намалят наполовина в сравнение с миналата година цените на шезлонгите и чадърите.

Денят след извънредното положение: какво е забранено и позволено

© Цветелина Белутова, Капитал

Процедурите за публична продан се спират за още два месеца – до 13 юли.

Наказателните лихви при нарушени плащания на вземания няма да текат също до юли. Това обаче ще важи за финансови институции като фирми за бързи кредити, но не и за кредити към банки, които вече се предоговарят.

След два месеца на принудителна ваканция съдилищата започват отново работа при мерки за предпазване от заразата – подробности тук.

За трудов стаж пред тази година ще се зачитат не 30, а 60 дни неплатен отпуск, тъй като много от служителите са принудени да излизат в принудителна почивка, за да не загубят работното си място.

Подробности за промените, които засяга икономиката четете тук

Децата засега няма да се връщат в училищата и детските градини. Учебната година ще завърши онлайн, а изпитите за външно оценяване след четвърти и десети клас няма да се състоят. Единствените, които ще се завърнат физически в училищата са седмокласниците, които трябва да положат изпити за прием в гимназиите, и зрелостниците. Изпитите ще бъдат през юни (подробности – тук)

До две седмици правителството и Националният оперативен щаб срещу коронавируса ще анализират дали детските градини и яслите да отворят отново. За целта властите ще изчакат да видят резултатите от отварянето на детските заведения в Дания и Германия.

Денят след извънредното положение: какво е забранено и позволено

© Юлия Лазарова

Краят на извънредното положение отнема дадените временно на властите правомощия да ограничават отделни права на гражданите, като свободното придвижване, например. Дори по сравнително прост въпрос като този кога страната спира да е в извънредно положение мненията не са единодушни. Според управляващите това ще стане в 23.59 ч. на 13 май. По тази причина в одобрените окончателно снощи от парламента промени в Закона за здравето е записано, че влизат в сила от 14 май. Според тълкуванието на административен съдия, цитиран от седмичника „Капитал“, обаче решението на Народното събрание, което гласи, че извънредното положение е „до 13 май“, означава, че то изтича едно в полунощ на 12 срещу 13 май.

Разночетения може да създаде и процедурата по влизането на закона в сила. Президентът ще го получи най-рано в нощта на 12 срещу 13 май, а по Конституция има 15-дневен срок да реши дали да издаде указ за обнародването му, или да наложи вето на текстове от него. Той може да подпише указа веднага и той да излезе в извънредно издание на „Държавен вестник“, както се е случвало в други спешни случаи. Дори държавният глава да се забави, или да се наложи прегласуване на текстовете, в крайна сметка те ще влязат в сила със задна дата – от 14 май, както е записано в преходните и заключителните разпоредби.

Според юристи обаче уязвими междувременно ще се окажат заповедите на здравния министър, които регламентират ограничителните мерки. Ако на 13 май, когато вече няма да бъдем в извънредно положение, а все още не е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето, то няма да бъде изменен и Законът за мерките при извънредното положение, обяснява в интервю за БНР Мария Шаркова, адвокат и специалист по медицинско право. По думите й това създава предпоставки след отпадането на извънредното положение, да отпадне основанието на актовете, които са издадени във връзка със закона за него и „в този период някои от ограничителните мерки да се окажат незаконосъобразни с всичките последици от това“.



Коментар на новината чрез Facebook