От "Свалете цената на яйцата" до "Смърт на диктатора"

От Свалете цената на яйцата до Смърт на диктатора - седем въпроса за протестите в Иран

© Social Media, Reuters

Безпрецедентни протести започнаха в четвъртък във втория по големина ирански град Машхад и обхванаха цялата страна – засега по-малобройни от тези през 2009 г., но в повече градове. За по-малко от седмица жертвите са най-малко 20, а задържаните – стотици. За дни отправяните послания от икономически прераснаха и в политически.

„Дневник“ обобщава най-важното за демонстрациите.

Какво искат протестиращите

В повод за протестите се превърна скокът в цената на яйцата. Първите искания, с които започнаха демонстрациите, бяха за по-високи заплати и справяне с корупцията, чието съществуване в институциите призна и президентът Хасан Рохани. С разрастването на демонстрациите обаче зачестиха политическите послания – имаше такива, насочени срещу икономическите решения на кабинета на Рохани, религиозното ръководство на страната (включително срещу върховния водач аятолах Али Хаменей) или срещу външната ѝ политика, например тази в Сирия или подкрепата за „Хизбула“ и някои палестински организации. Дори лозунги като „смърт на диктатора“ намират място сред скандиранията.

Сред демонстрантите се чуват и възгласи като „Реза Шах, благословена да е душата ти“, като се има предвид покойния Реза Шах Пахлави, управлявал от 1925 до 1941 г. Династията, която той създава, е свалена от революцията през 1979 г., след която синът му заминава в изгнание. Наследникът на династията живее в САЩ, но според източници на Би Би Си не е бил активно замесен в организирането на протестите.

Как отговаря правителството

За властите основната дилема е как да сложат край на демонстрациите, без да отприщят гняв сред жителите. И без информация за сериозен полицейски отговор протестите вече ескалираха – имаше съобщения за атаки на полицейски участъци, банки и джамии. Засега те опитват да възпрепятстват комуникацията между протестиращите, блокирайки социалните мрежи, които най-много се използват от тях.

Стотици са арестувани – от тях над 500 само в Техеран и е възможно броят в цялата страна да е четирицифрено число, когато бъдат публикувани официални данни – а задържаните може да получат дори смъртни присъди заради действията си. В първата седмица на протестите обаче не бяха пуснати специалните части, които потушиха протестите от 2009 г., нито милициите „Басидж“. По улиците по-рядко се намесва Революционната гвардия, което не означава, че не влиза в сблъсъци с демонстранти. През 2009 г. протестиращата Неда Ага-Солтан беше простреляна в гръдния кош и това я превърна в икона на опозицията.

От Свалете цената на яйцата до Смърт на диктатора - седем въпроса за протестите в Иран

© Associated Press

Защо протестите в Иран са събитие

Иран рядко става сцена на политически протести или пък на такива, чиито икономически или социални искания прерастват в политически послания. Сегашните безредици са най-сериозните от 2009 г. насам, когато стотици хиляди излязоха на улицата след резултатите от президентските избори, спечелени за втори път от Махмуд Ахмадинеджад.

Мащабът на сегашните е почти безпрецедентен – обхванати са най-малко 20 града из цялата страна. Макар в някои от тях участниците да са десетки или стотици, в други става въпрос дори за хиляди. Това на практика се случва за пръв път от появата на ислямската република – преди осем години Техеран беше центърът на събитията.

Има ли „лидери“

На пръв поглед демонстрациите изглеждат „по-спонтанни“, доколкото опозиционните лидери от 2009 г. не са част от тях. Не се чуват ярки гласове в подкрепа на исканията.

Според „Ройтерс“ и „Вашингтон пост“ в протестите участват хора от различни социални групи, но много от въвлечените в тях са млади работници, които не са свързани със средната класа. По време на революцията от 1979 г. организаторите, установили ислямска република и свалили шаха, често изтъкваха действията си като край на социалната несправедливот и на потисничеството в страна, която по това време е белязана от повсеместна бедност и нисък стандарт на живот. Обратно, през 2009 г. повечето участници са по-заможни, от средната класа и от големи градове.

Официални данни на властите сочат, че 90% от арестуваните са на възраст под 25 години.

Каква е ролята на икономиката в протестите

Политиките на икономии и разочарованието сред отмяната на международните санкции, наложени на Иран заради ядрената му програма, вероятно са свързани с избухналата криза. В кампанията за преизбирането си Рохани изтъкваше като основен успех на първия си мандат – от 2013 до 2017 г. – именно свалянето на санкциите като един от ключовите си успехи, тъй като това е донесло шанс за подобряване на икономиката. Именно въпроси като стандарта на живот и социалната справедливост бяха сред ключовите теми в кампанията, в която малко се обсъждаха политическата система или политиката на Иран в Сирия.

Две години след отмяната очакванията още не се осъществяват според част от населението – четвърт от младите в страната са безработни. Все пак икономиката на Иран е в по-добро състояние, отколкото беше, преди Рохани да поеме властта – инфлацията е около 10%, а през юни 2016 г. за малко беше едноцифрено число за пръв път от 90-те години насам. Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 12.5% от март 2016 до март 2017 г. (данните за последните месеци ще дойдат, след като приключи иранската година на 21 март).

Диверсификацията обаче остава проблем – ръстът беше предимно заради скок в износа на петрол. „Това, което най-често кара иранците да излизат на улиците, са обикновените икономически проблеми – недоволството от липсата на работни места, несигурността за бъдещето на децата им“, обяснява пред „Франс прес“, цитиран от БТА, Есфандяр Батмангелидж, основател на Бизнес форума „Европа – Иран“.


От Свалете цената на яйцата до Смърт на диктатора - седем въпроса за протестите в Иран

© Associated Press

Има ли „чужди организатори“

Според ръководството на ислямската република виновни са Западът и регионалният съперник Саудитска Арабия. Говорейки за „външни врагове“, организирали случващото се, върховният водач аятолах Али Хаменей не посочи имена, макар да отбеляза, че въпросните чужди сили допринасят с пари, оръжия и работа на разузнавателния си апарат. Представители на институции, които са на пряко подчинение на Хаменей, същевременно изброиха Съединените щати, Великобритания и Саудитска Арабия като движещи сили зад безредиците.

Президентът Рохани замеси и Израел като възможен съорганизатор – идея, която премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли. Същевременно американският президент Доналд Тръмп неколкократно се обяви в „Туитър“ в подкрепа на протестиращите, нападайки Иран, а и предшественика си Барак Обама.

А „вътрешнополитически сценарий“?

Някои подозират също, че консерваторите, съперници на умереното течение, част от което е Рохани, искат да саботират икономическата политика на правителството, рискувайки да отприщят движение, което може да се окаже трудно за овладяване.

„Има доказателства, особено в Машхад, че протестите са били организирани, за да се натрупат политически дивиденти“, заяви пред иранската агенция Тасним Амир Мохебиян, експерт от Техеран, цитиран от „Франс прес“. Той подчерта, че организаторите на това движение „очевидно не са очаквали, че то ще придобие такъв мащаб. Не можете да си играете с протестните движения.“

В анализ, поместен на сайта на катарската телевизия „Ал Джазира“, Ахмад Садри обяснява, че малко след пословичното поскъпване на яйцата влиятелният консерватор (и съперник на Рохани в президентската надпревара) Ебрахим Раиси и неговият тъст Ахмад Аламолхода, който води петъчните молитви в Мажхад, организират първия протест, като свързват високите цени с кабинета на Рохани. След това започват и демонстрациите в останалата част на страната. Раиси впрочем се смята за близък до Революционната гвардия, която обаче все още няма активна роля в отговора на протестите.



Коментар на новината чрез Facebook