Борисов продължава в Прищина разговорите за кризата с Косово

Бойко Борисов и Хашим Тачи (вляво) на среща в София през 2012 г.

© Цветелина Белутова, Капитал

Бойко Борисов и Хашим Тачи (вляво) на среща в София през 2012 г.

Отношенията със Сърбия и перспективите за евроинтеграция се очаква да бъдат сред темите в срещите на премиера Бойко Борисов, който днес е в Прищина – само месец преди срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани в София на 17 май, на която именно заради участието на Косово европейски лидери и сръбското ръководство не са решили дали ще дойдат.

Официалната информация от пресслужбата на Министерския съвет изброява в дневния ред на срещите на Борисов и министъра на отбраната Красимир Каракачанов „възможности за задълбзаочаване на евноинтеграцията“, „гарантиране на мира и сигурността в региона“ и „проекти за инфраструктурна и дигитална свързаност между шестте балкански страни и Европейския съюз.“ Освен с президента Хашим Тачи премиерът ще разговаря с косовския си колега Рамуш Харадинай и с ръководителя на делегацията на ЕС в Косово Наталия Апостолова.

Повечето от тези теми са деликатни, защото са пряко свързани със скорошното напрежение между Белград и Прищина и с разнобоя в ЕС и на Западните Балкани за срещата на върха в София. Въпреки това Борисов беше оптимист след разговора си със сръбския президент Александър Вучич в Мостар на 10 април и изрази надежда, че проблемите могат да се решат. Неофициална информация отпреди разговорите на Борисов и Вучич в Мостар сочеше, че именно напрежението между Белград и Прищина ще е главната им тема на разговор. Макар признаването на независимо Косово формално да не е условие за членството на Сърбия в ЕС, представители и на Брюксел, и на страни членки призовават най-малкото за стъпки към нормализация, някои – дори за признаване.

„Не зависи само от нас“

Докато Борисов е в Прищина, сръбският държавен глава води „важни разговори“, които преди две седмици обяви, че трябва да се случат, преди Сърбия да реши дали ще участва на срещата в София. Първата според собствените му думи беше с Борисов в Мостар (той очерта „важния“ период като времето от 10 април нататък, а той се срещна с българския премиер именно на тази дата). Последваха разговори с френския министър за Европа и външните работи Жан-Ив льо Дриан, а после – с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин (второто му посещение там за 2 месеца), където Меркел поиска Белград да участва на 17 май, а се очаква и разговор с върховния представител на ЕС Федерика Могерини по-късно през месеца.

Дни след като предупреди, че Сърбия не очаква „прекалено добри новини“ от срещата в София, Вучич каза в Берлин, цитиран от агенция „Бета“ и телевизия N1, че за трайно решение е нужно съгласие от „великите сили“ – Франция, Германия, а и целия ЕС, Турция, Русия, а и Китай да бъде уведомен. „Преди вярвах, че е по-лесно сърби и албанци сами да разговарят, но ми е ясно, че това не зависи само от нас.“

„Решението за Косово и Метохия няма да е добро, казвам ви го, но компромисът значи всички да сме по малко недоволни,“ каза още Вучич. Почти същата фраза повтаряше македонският външен министър Никола Димитров в седмиците преди подписването на Договора за добросъседство с България. Попитан каква цена е готова да плати Сърбия, когато става въпрос за Косово, Вучич обясни, че не разбира какво означава това, тъй като стабилността няма цена. „Казах, че доверието ми в нея е неограничено“, обясни още Вучич за отношенията си с Меркел.

На посещение в Белград в този период беше гръцкият външен министър Никос Коциас, за да обсъди (Атина също не признава Косово) с президента и с колегата си Ивица Дачич „двустранното сътрудничество, Западните Балкани и европейската перспектива“ (Атина също не признава независимо Косово).

„Другата страна“

Борисов също така говори с Тачи по телефона във вторник – малко след срещата си с Вучич в Мостар. Според съобщението, което беше разпространено тогава от Министерския съвет, Тачи е уверил, че ще съдейства както за срещата на върха, така и за диалога между Прищина и Белград. Косовските власти пък увериха, че Тачи е подчертал решимостта на Прищина да не започва никакви конфликти или въоръжени атаки.

След разговора Тачи написа във „Фейсбук“, че срещата ще е „нова възможост да се подобрят отношенията с ЕС“. Това не е първият случай напоследък, при който Борисов дава заявки, че търси „двете страни“ в балкански конфликти. Същото направи в разговорите си по телефона със сръбския премиер Ана Бърнабич и Тачи след убийството на сръбския косовски лидер Оливер Иванович в началото на годината.

Премиерът избра този подход и след като обяви намерение за задочно посредничество между бошняци и хървати в Босна и Херцеговина в спора им за изборната реформа. В Мостар миналата седмица той обсъди темата с едната страна и каза, че в София, при посещението на босненския премиер Денис Звиздич, ще направи това и с „другата“, макар в изявленията на двамата след срещата им вотът изобщо да не беше споменат.



Коментар на новината чрез Facebook