Как МВР преследва възрастна жена за глоба от 30 лева за откраднати документи

Милка Иванова, която е родена през 1933 година, подава жалба за отмяна на наказателното й постановление. В нея тя посочва, че пенсията й е 160 лева и дори сумата от 30 лева би й била непоносима.

© Юлия Лазарова

Милка Иванова, която е родена през 1933 година, подава жалба за отмяна на наказателното й постановление. В нея тя посочва, че пенсията й е 160 лева и дори сумата от 30 лева би й била непоносима.

През лятото на 2016 година, Милка Иванова* влиза за операция по спешност в болница. Предупредена е, че вътре се краде, затова решава да даде личните си документи на съпруга си – Петко Иванов* Двамата се разделят. Той тръгва към дома им, но в тролея получава инсулт (трети подред). Докато пристигне медицинска помощ и дъщерята на двамата възрастни – Мария*, портмонето на възрастния мъж, заедно с документите му и тези на съпругата му са били откраднати.

Известно време след това дъщерята отива да подаде заявление в районното управление за преиздаване на документите. Описва фактите около инцидента в тролея и иска домът им да бъде посетен от мобилна биометрична станция, защото и двамата й родители са трудно подвижни. Но и получава акт за установено нарушение, а именно – майка не е опазила от изгубване личните си документи и трябва да плати 30 лева за това.

При посещението в дома им за преиздаване на документите им, дори служителите от мобилната станция изказват учудване за това как са постъпили от МВР и за наложената глоба. А районният инспектор препоръчва на семейството да обжалва наказателното постановление, също учуден от действията на служителите, занимаващи се с издаване на документи.

Милка Иванова, която е родена през 1933 година, подава жалба. В нея тя посочва, че пенсията й е 160 лева и дори сумата от 30 лева би й била непоносима и моли наказателното постановление да бъде отменено. Междувременно в началото на 2017 година съпругът й почива.

Случаят стига до Софийския районен съд (СРС) през лятото на 2017 година.

Състав с председател Николай Урумов отменя наказателното постановление, като приема, че то е издадено в противоречие с материалния закон и без в него не са описани обстоятелствата, при които личните документи на възрастната жена са изчезнали.

„В случая изобщо не може да става дума за извършено административно нарушение. Административно- наказващият орган е следвало да съобрази, че всяко административно нарушение следва да е извършено виновно. В случая … е проявила съобразителност и грижа за личните си документи като ги е предала на мъжа си, за да ги занесе в дома им, именно с цел да не се загубят. Освен това,

същата не е можела да знае по никакъв начин, че мъжът й ще получи инсулт

в превозното средство по пътя към дома им и че портфейлът му ще се окаже обект на кражба. Т.е. последващите обстоятелства са били изцяло непредвидими и … нито е могла, нито е била длъжна да предвиди подобен развой на събитията. Ето защо, да бъде санкционирана за това е в категоричен разрез със закона“, пише съдия Урумов.

Той отбелязва, че обстоятелствата около изчезването на документите са били известни на МВР при съставяне на акта за установяване на нарушението и те е трябвало да бъдат съобразени, защото от тях се разбира, че възрастната жена няма вина и не подлежи на санкциониране.

Дирекция „Български документи за самоличност“ не се отказва. Оттам решават да обжалват решението на районния съд и подават жалба до Административен съд – София град. Жалбата е подписана от юристконсулт Весела Проданова.

И Софийският районен съд, и Административният съд - София град приемат, че Милка Иванова не е извършила нарушение, за което да трябва да бъде глобена

© Николай Дойчинов

И Софийският районен съд, и Административният съд – София град приемат, че Милка Иванова не е извършила нарушение, за което да трябва да бъде глобена

В нея тя пише, че

няма доказателства, че съпругът на Милка Иванова наистина е получил инсулт, докато се е возил в тролея на път към вкъщи.

„Следва да се има предвид, че декларираните от … обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства, потвърждаващи твърденията за получен от съпруга инсулт, при който портфейла и съдържащите се в него документи са били отнети от същия, пореди което от страна на административно-наказващия орган тези твърдения са били приети за защитна теза на …“.

В жалбата Проданова отбелязва още, че не следва да бъде пренебрегван и факта, че инсултът е предхождал с около месец подаването на заявлението за преиздаване на лични документи – време, през което възрастните хора са били без лични карти и „не би могло да ползват никакви административни и други услуги“.

Проданова не е съгласна също, че Милка Иванова е проявила грижа за личните си документи, предавайки на съпруга си,

и се позовава на член 8 от Закона за българските лични документи, в който са описани кой може да ги съхранява. Но в наказателното постановление подобно основание не е посочено.

Случаят стига до Административен съд – София град и през декември 2017 година

състав с председател Милена Славейкова и членове Вяра Русева и Ванина Колева потвърждават решението на Районния съд. Междувременно дъщерята на Милка Иванова плаща глобата, наплашена, че ако наказателното постановление бъде потвърдено, то тя ще трябва да понесе и разноски за юристконсулта на дирекция „Български документи за самоличност“.

В своето решение Административният съд приема, че

не става въпрос за защитна версия, защото обстоятелствата около изчезването на личната карта са били подробно описани

при подаването на заявлението за преиздаване, потвърждават се от свидетелските показания на служителя, приел заявлението, както и от показанията на дъщерята на Милка Иванова.

Съдът приема, че по случая административно – наказващия орган не е извършил индивидуална оценка на фактите и такива не са изложени нито в акта за установено нарушено, така и в наказателното постановление, издадено впоследствие.

„Както правилно е приел решаващият съд конкретиката на казуса навежда на извод за липса на вина и в двете й форми по чл.7, ал.1 ЗАНН, което изключва ангажирането на административно-наказателната отговорност за вмененото нарушение по чл.7, ал.1 ЗБДС. „, записва в решението си Административният съд. То е окончателно.

* имената са сменени по молба на героите на историята



Коментар на новината чрез Facebook