Ще бъде ли Саудитска Арабия новият посредник между Израел и Палестина

Поддръжници на Народния фронт за освобождение на Палестина горят изображения на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в Газа след решението на американския президент Доналд Тръмп за Ерусалим.

© Associated Press

  • 1/2
  • Следваща снимка
  • Увеличи

Поддръжници на Народния фронт за освобождение на Палестина горят изображения на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в Газа след решението на американския президент Доналд Тръмп за Ерусалим.

Close

0/0


});
});

Покрай посещението на американския президент Доналд Тръмп в Близкия изток тази пролет някои дипломати се шегуваха, че той е осъществил първия директен полет от Израел до Саудитска Арабия и това може да е добро начало. Разбира се, идеята звучеше научнофантастично и все още звучи така, а и Рияд не признава държавата Израел и няма дипломатически отношения с нея.

След признаването на Ерусалим за столица на Израел от САЩ, сближаването на Вашингтон със Саудитска Арабия и усилията за сдържането на Иран десетилетията на враждебни отношения може да бъдат последвани от нормализация. Най-малкото сигналите за това изобилстват и от двете страни, дали като сериозни намерения или като възможност за опипване на почвата и изследване на обществената реакция.

Може би най-големият тест обаче ще е дали Саудитска Арабия ще получи някаква роля в опитите за решаване на наглед невъзможния израело-палестински въпрос.

Сигнали

Месеци наред израелски представители изразяват, в интервюта за медии или информации за срещи с арабски лидери, идеята, че е време за сближаване. Началникът на генералния щаб на израелските въоръжени сили каза в интервю за саудитския вестник „Елаф“ – базиран в Лондон и периодично блокиран от Рияд – че Израел и Саудитска Арабия имат общи интереси срещу Иран и че Израел е „готов да обмени опит със Саудитска Арабия и други умерени арабски държави“, както и „разузнавателна информация за противопоставяне на Иран“. Самата идея за поставяне на Саудитска Арабия до „умерени арабски държави“ в едно и също изречение би събудила недоумение във времето преди престолонаследникът Мохамед бин Салман да каже, че страната ще се завърне към умерения ислям и че не е била на себе си 30 години.

Ювал Стайниц, израелският министър на енергетиката, обяви пред медиите, че има контакти с кралството и макар израелските власти да не се срамуват от работата с Рияд и с други арабски столици, „обикновено другата страна е тази, която е заинтересована да се пази тишина по въпроса.“

В интервю с египетската телевизия CBC саудитският външен министър Адел ал Джубейр опроверга това и припомни, че „Саудитска Арабия няма отношения с Израел“. Той не би могъл да отговори по друг начин, а и публичното говорене за контакти с Израел би срещнало обществен отпор, би нанесло тежък удар върху имиджа на кралското семейство и би било осъдено от саудитското духовенство, което престолонаследникът Мохамед бин Салман така или иначе вече се налага да да сдържа в опитите си за „либерализация“ в обществото.

Според в. „Джерузалем пост“ в последната година е имало подобни контакти и макар да са се срещали основно бивши разузнавачи (включително някогашни шефове на службите), повечето от действията им са били неопровержимо публични – ръкостискания, дискусии за политиката на Иран в синагога в Ню Йорк, на което е говорил и бившият шеф на саудитското разузнаване принц Турки ал Фейсал.

„Много е рано да се каже как ще се развият саудитско-израелските отношения, но докато няма раздвижване на палестинския фронт, е малко вероятно израелци и саудитци да работят заедно, било то в Ерусалим или Рияд,“ пише изданието дни преди признаването на Ерусалим за столица на Израел. Застъпниците на действието на Тръмп впрочем говорят за него именно като опит за „раздвижване“ след години безизходица в мирния процес, освен за опит да се угоди на произраелското лоби в Конгреса и на част от гласоподавателите.

„Мохамед бин Салман да дойде в Израел“

Вероятно най-откровен в посланията си за сближаване със Саудитска Арабия е израелският министър на транспорта и разузнаването – Израел Кац. През юни той призова Саудитска Арабия да установи отношения с Израел, а по-рано този месец, също пред „Елаф“, той каза, че е време да се създаде железопътна връзка между Израел и Саудитска Арабия, частично с помощта на Йордания, чрез разширяване на жезопътната връзка между Хайфа и Бейт Шеан до моста „Шейх Хюсейн“, където е границата с Йордания, и Аман да свърже трасето със саудитските железници. „Това изобщо не е мечта. Много скоро може да стане реалност,“ каза той.

Кац привлече вниманието и с твърдението си, че Саудитска Арабия трябва да води усилията за помирение между Израел и арабския свят. Най-голям интерес обаче получи частта, която според самия министър е изрязана от интервюто: покана към принц Мохамед бин Салман да посети Израел и предложение Рияд да покани премиера Бенямин Нетаняху. Кац е потвърдил пред в. „Аарец“ информацията, разпространявана от негов говорител, макар от „Елаф“ да не са коментирали. „Аарец“ междувременно е съобщавал няколко пъти за срещи между принца (по времето преди да стане престолонаследник) и израелски представители – включително в израелския град Ейлат през 2015 г.

Това е далеч от официална покана за посещение на принца в Израел и според експерти откритите контакти между двете страни за момента изглеждат малко вероятни и те ще продължат да действат под повърхността. От друга страна източници на американската телевизия Ен Би Си твърдят, че „дипломати от САЩ работят и двете страни, допускайки, че те говорят директно една с друга“, и че случващото се далеч не е изненада.

Консултант по въпросите на Саудитска Арабия за Menas Associates, обратно, смята, че саудитците ще са още по-внимателни заради кризата с Ерусалим и контактите ще са съвсем незабележими.

Американският президент Доналд Тръмп и гостуващият му саудитски принц Мохамед бин Салман в Белия дом на 14 март.

© Associated Press

Американският президент Доналд Тръмп и гостуващият му саудитски принц Мохамед бин Салман в Белия дом на 14 март.

„Посредник, приет от Израел“

Събитията от последните седмици подхраниха идеята за възможно „израело-саудитско съглашателство“ и я превърнаха в теория на конспирацията, според която Саудитска Арабия е била част от плана за Ерусалим още от самото начало. Посещението на Доналд Тръмп в Рияд по време на първото му задгранично пътувана като президент на САЩ, оръжейната сделка за десетки милиарди долара.

Застъпниците на тезата започнаха да тълкуват в същата посока и относително закъснялата и далеч не твърде остра реакция на Рияд след действията на Тръмп – много от другите мюсюлмански държави, особено претендиращи за тежест в Близкия изток, бяха далеч по-категорични. На последвалата конференция на Организацията за ислямско сътрудничество, свикана от Турция, представителят на кралството беше на далеч по-ниско ниво в сравнение с лидерите на държави като Йордания и Иран, които пристигнаха за срещата. На въпросния форум Турция опита да издигне кандидатурата си за нов защитник на палестинската кауза, призовавайки всички държави да признаят Източен Ерусалим за столица на Палестина. Дори външният министър на кралството беше предпочел друга среща – тази в Париж за борба с тероризма в Западна Африка.

На пресконференция в София този четвъртък палестинският посланик Ахмед ал Мадбух каза, че след като САЩ са се отказали от ролята си на посредник в израело-палестинския конфликт, се търси наследник на тази позиция. Попитан дали Турция или друга мюсюлманска държава би могла да получи такава роля, той не изключи това, макар да настоя, че ООН е предпочитаният партньор, защото в неговите рамки трябва да се реши и палестинският конфликт. Това е дългогодишната позиция на палестинците с аргумента, че Израел е държава, родена в ООН, и организацията има отговорност да помогне и на Палестина. В този смисъл схващането, че Израел – поне докато премиер е Бенямин Нетаняху, а и след това – би приел проблемът да бъде решен в ООН, е опровергавано в прав текст от премиера, а и израелското правителство реагира гневно на последното решение в Общото събрание на ООН, осъдило позицията на САЩ.

Мадбух същевременно изтъкна и аргумента, че не всяка мюсюлманска държава би била приета като посредник от Израел. Това със сигурност важи за Турция – от подиума на срещата на Организацията за ислямско сътрудничество той нарече страната „държава на терора“.

Палестинският президент Махмуд Абас и саудитският крал Салман.

© Associated Press

Палестинският президент Махмуд Абас и саудитският крал Салман.

На форума в Турция беше и президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас. Дни по-късно обаче той посети и Саудитска Арабия, формално за да набира международна подкрепа срещу решението на Тръмп. Според палестинската агенция „Уафа“ Абас е поздравил „твърдите позиции на кралство Саудитска Арабия за палестинския въпрос и правата на хората ни.“ И палестинската, а саудитската официални агенции предадоха думите на Крал Салман в подкрепа на палестинската кауза и на установяване на независима държава със столица Източен Ерусалим, с почти един и същи цитат.

В Саудитска Арабия, чиито отношения със САЩ се подобриха драстично от началото на мандата на Доналд Тръмп като президент, обаче може и да имат друг дневен ред – израелски анализатори отбелязват, че Рияд е сдържан и внимателен в начина, по който осъжда решението на Тръмп, използвайки шаблонни фрази. Близкоизточният експерт Габриел Бен-Дор от Университета в Хайфа, цитиран от в. „Джерузалем пост“, смята, че „саудитците искат от Абас да укроти страстите и да спре да настройва всички срещу САЩ.“ Според Бен-Дор обаче и Саудитска Арабия, и Кувейт и Обединените арабски емирства целият по-скоро да запазят основната роля на Вашингтон в близткоизточния мирен процес, което ще им помогне да сдържат Иран – дейност, в която Израел на практика е „стратегически партньор“.

Джошуа Тейтелбаум, специалист по саудитски отношения в център за стратегически изследвания към университета „Бар Илан“, пък смята, че престолонасделникът е подложен на натиск от САЩ, които искат Рияд да помогне в палестинския въпрос, а в замяна могат да върнат жеста с подкрепа в Йемен. От друга страна за Саудитска Арабия и имиджа ѝ активната работа с Абас е добре дошла, тъй като създава впечатление за координация във време, в което за арабския свят Рияд не изглежда като най-добрия приятел на палестинците.

Алтернативни планове

В началото на декември „Ню Йорк таймс“ предложи друга теза за отношенията на Рияд с Абас. Вестникът съобщи за план, предложен от принц Мохамед бин Салман на Абас при друго негово посещение през ноември. Според тази идея държава с „ограничен суверенитет“ и със столица, която не е Източен Ерусалим, може да се установи като компромисен вариант. Белият дом, Рияд и Рамала отхвърлиха информацията.

Близо половин година по-рано, когато египетският президент Абдел Фатах ас Сиси посети Белия дом, в. „Аарец“ и египетски медии заговориха за възможността да се случи „сделката на столетието“, тъй като Тръмп е поискал от колегата си започне инициативи, които да ангажират Саудитскра Арабия в процеса. Въз основа на тези информации и на други срещи, проведени с участието на израелски представители, германският в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ допусна, че Египет, Саудитска Арабия и Израел може да подготвят почвата дори за изпълнение на изоставен план за създаване на палестинска държава на територията на Северен Синай. В този план Саудитска Арабия би могла да бъде един от гарантите, тъй като след продажбата на два египетски острова на уахабитското кралство последното носи отговорност за Синай заедно с Египет.

Трудностите на сближаването

Не всички в арабския свят посрещат тези спекулации с радост – на футболен мач между Алжир и Саудитска Арабия в африканската държава част от публиката поддържаше огромен флаг с лицето на Тръмп, което преминава в това на Салман, а до тях е джамията „Ал Акса“ в Палестина. „Двете лица на една и съща монета,“ пишеше под изображението, определено от Рияд като „прокатарска пропаганда“, а алжирския премиер му се наложи да се извини на монарха.

Но като същия вид пропаганда, още преди кулминацията в изострянето на отношенията между Катар и другите страни от Залива, бяха тълкувани и информациите на свързани с Доха издания, според които под повърхността на гневните послания се осъществяват контакти в разузнаването, сигурността и отбраната между Обединените арабски емирства, саудитците и Израел.

Междувременно – също за арабска медия, базирана в САЩ – дойде и отговор от Саудитска Арабия, макар и не официален. Абдулхамид Хаким, влиятелен учен от изследователски център в Джеда, каза за телевизия „Ал Хура“, че арабите трябва да приемат правото на Израел на претенции към Ерусалим, в седмица, когато телевизиите по цял свят показваха гневни палестинци по улиците, а мнозина от тях казваха пред камерите, че еврейската държава няма никакво право на съществуване.

„Трябва да приемем и осъзнаем, че Ерусалим е религиозен символ за евреите и че е точно толкова свещен за тях, колкото са Мека и Медина за мюсюлманите,“ каза той. В публикация през март за вашингтонски институт той пише, че „арабското съзнание трябва да се освободи от наследството на (покойния египетски президент) Гамал Абдел Насър и наследството както на сунитите, така и на шиитите, които насадиха от политически интереси културата на омраза към евреите и отричането на историческите им права в региона.“ Освен това според него и Саудитска Арабия, и Израел са изправени пред „опасност, подобна от нацизъм,“ идваща от Иран.

Изглежда тихото стопяване на ледовете вече се „прелива“ и при съседите на Саудитска Арабия в Залива. Миналата седмица делегация от 25 души от Бахрейн направи безпрецедентно посещение в Ерусалим (редом с мюсюлманите в групата имаше и представители на други религии) и гостуваше на центъра „Симон Визентал“, отразено предимно в израелски медии. Последният пък организира пътуване до страната за група израелски бизнесмени другия месец. Макар в делегацията да нямаше правителствени служители, петдневното посещение имаше благословията на крал Хамад ал Халифа. Самият монарх се срещна с представители на „Визентал“ през февруари в столицата Манама, а гостите по-късно обявиха, че той е изразил несъгласието си с кампанията за бойкот на Израел. Впрочем синът на краля вече веднъж е посещавал сградата на центъра в Калифорния.

Основната тема на разговорите им според организаторите е била „мирът и съвместното съществуване“, но както палестинци, така и правозащитни организации посрещнаха гневно решението на Бахрейн да изпрати делегацията и обвиниха краля, че застава зад евреите, за да прикрие злоупотреби с човешките права в собствената си държава. „Да идват в това време, когато Тръмп провокира всички и удари такава плесница на арабския свят… в името на толерантността да идват в Ерусалим във време, когато палестинците дори нямат ерусалимски документи за самоличност, това не е за вярване. Това е върхът на безвувствеността,“ каза Ханан Ашрауи от Организацията за освобождение на Палестина. В социалните медии пък се появи хаштаг, който може да се преведе като „Бахрейн се противопоставя на нормализацията“. Някои потребители изтъкваха, че посещението се случва само дни след решението на американския президент, когато арабските държави се стараят да изразяват солидарност с Палестина.

Възможно е нищо от това да не доведе нито до въвличането на Саудитска Арабия и други посредници от Залива като посредници между Израел и Палестина, нито дори – което само по себе си би било събитие – до промяна в отношенията между кралството и израелските власти. Дори самото раздвижване обаче показва, че в Близкия изток се задава промяна, дори още да не ѝ е дошло времето да изплува на повърхността.



Коментар на новината чрез Facebook