Ти как подкрепяш детето си?

Българските ученици в наклонената кула на PISA

НЕ СТАВА въпрос за прочутия архитектурен паметник, а просто за поредното изследване на 15-годишните ученици в световен мащаб. То се прави всяка години по различни показатели. За пръв път тази година обаче са включени извънучебни показатели – за физическото и емоционалното състояние на децата. Нивото на стрес е като на техните връстници по света.

Но пък от 70 страни България е на 13-о място по удовлетворение от живота.

Звучи

радостно,

нали? Аха да запееш, и ти секва песента – всички показатели за тормоз в училище са доста над средните. Децата се оплакват, че са подложени на вербална и физическа агресия. Поне 2-3 пъти в месеца.

Какво се крие зад процентите под това оплакване, може само да предполагаме.

Реално погледнато, и в моето ученичество се обиждахме с тъпак, глупачка, зубър, скрофа, идиот, простакела и тям подобни. И някои от учителите употребяваха такива думи спрямо учениците си. В училищните години на моите деца обидите си бяха същите, посбийваха се по коридорите или в двора, пред блока или в градинката. Повече, отколкото ние се бутахме и си вдигахме рамо.

Но агресията в обществото расте ежедневно. Не го казвам за първи път и никога с менторски тон: децата гледат какво правят възрастните. Те нямат друг пример, друг шаблон, ако щете, освен това, което виждат вкъщи, на улицата, в учебното заведение.

И пренасят видяното от големия свят в техния микросвят. Тонове мастило се изписаха по темата за агресията в училище, маса клавиатури се изтъркаха, по телевизия и по интернет се извъртяха хиляди клипчета,

агресията си

расте в

прогресия

Аритметична засега, дано не стигне до геометрична при следващото изследване на PISA.

Честно казано, тази статистика лично мен слабо ме вълнува. Не защото не ме интересува какво е бъдещето на децата ни на базата на настоящето им, а защото с доклади проблеми не се решават.

Там само се поставят маркери, над които евентуално да се замислят тези, в чиито ръце е образованието, та да се надмогнат образуванията в него. Злокачествените. А тях ги има, няма какво да си затваряме очите. И не са в международните изследвания, а в дома ни. Щото България ни е дом. Или не?

Изводът: децата ни са агресивни не само от бушуващите в тях хормони на нормалните 15-годишни, те са агресивни, защото ние сме такива.

Ако не вкъщи, то в градския транспорт, на кръстовището, в магазина. Шофьорът кара автобуса, сякаш е пълен с торби картофи, тоя в колата пред нас е заспал и не вижда, че светофарът няма да позеленее повече, оная старица се тика най-отпред с двете си кофички кисело мляко – това са само бегли примери от ежедневието.

Но те ни дразнят и изнервени от работа или безработие, ние

подхвърляме

обида зад зъби

или на висок

глас

Вдигаме скандал, защото на нас са ни вдигнали преди малко и трябва да освободим насъбраните нерви. Децата са свидетели. Защо се учудваме, че по същия начин ще се държат със съучениците си, че и на учителите няма да простят. Ама това не е от този доклад.

Чисто човешки: не можем всички да се държим навсякъде като на прием при английската кралица, няма какво да го обсъждаме.

Нормални хора сме, изпускаме нерви. Нормални са и децата – и те имат нерви. За тънката граница обаче въпросът е във възпитанието. А възпитанието – знаете.

Радостното в изследването е, че много висок процент от учениците споделят с родителите си и получават тяхната подкрепа.

Бие се с предишните ми наблюдения? Не бих казала. Зависи какво се разбира под подкрепа. Ако помагаш на детето си с уроците, ако разискваш с него проблемите му и заедно стигате до оптималното им разрешаване, това е идеално. Но ако под подкрепа се разбира да иде майка ти да плесне шамар на госпожата, дето ти е взела телефона в час, а баща ти да натрепе съученика, който се е хилел, докато ти се е счупил маникюрът в час по физическо… Защото и това го е имало. Та накланят се везните ту в едната, ту в другата посока.

За мен най-обнадеждаващото е, че 67,2% от деветокласниците имат амбиции да са отличници, а 92,7% мечтаят да имат най-добрите възможности за избор, след като завършат.

Браво! Това почти изправя наклонената кула на статистиката, ако не ме глождеше един резонен въпрос: къде ще се търсят тези възможности – тук или… Най-вероятно или. Ще рухне ли кулата на българското образование при някоя следваща статистика, или ще стои стабилно, зависи… Знаете от кого. И от отвеса, с който се мери.



Коментар на новината чрез Facebook


Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*