Нобелът за физика, обяснен с кифличка, геврек и брецел (видео)

Ако изпитвате затруднения да разберете за какво точно бе дадена Нобеловата награда за физика тази година, не сте единствените.

Присъждането на наградата на Дейвид Тълес, Ф. Дънкан Халдейн и Дж. Майкъл Костерлиц за разработките им относно „екзотичните състояния на материята“, озадачи не само читателите и зрителите, но и редица изтъкнати световни медии в обяснението какво точно представлява това откритие. Задачата бе усложнена допълнително от факта, че Шведската академия на науките пояснява, че призът се дава заради „използването на топологични методи в обяснението на механизма на преминаване от една материя към друга“.

Очевидно от Нобеловия комитет са били наясно, че материята е сложна за широката публика, затова избраха нетрадиционен начин да внесат яснота, който спечели овации в социалните мрежи.

След обявяването на лауреатите и техните постижения един от членовете на комисията – Торс Ханс Хансон – реши нагледно да обясни какво точно представлява топологията, участвала в експериментите на отличените учени. „Днес съм си донесъл обяда – канелено руло, геврек и шведски брецел. За нас те са доста различни – рулото е сладко, другите две са солени и т.н. Но от гледна точка на топологията това, което представлява интерес и по което се различават тези три закуски, е само и единствено броят на дупките. Канелената кифличка няма дупка, геврекът е с една, а брецелът – с две. А броят на дупките е това, което тополозите наричат „топологическа константа“.

Повече за седмицата на Нобеловите награди може да четете тук.



Коментар на новината чрез Facebook